САЩ без пряко да участват подкрепят изграждането на газопровода „Набуко“, заяви вицперемиерът и външен министър Ивайло Калфин пред Нова телевизия. Той заяви, че Азербайджан е обещал да запълни тръбата с малко над една четвърт от необходимото синьо гориво. На въпрос дали Иран е разглеждан като важен доставчик на газ за „Набуко“, Калфин подчерта: „Когато говорим за газ трябва да говорим за трайно и дългосрочно партньорство“. Той смята, че на този етап това е трудно заради проблемите свързани с иранската ядрена програма, която остава отворени редица въпроси за нейния истински характер. Изявлението на Калфин, че газопроводът „Набуко“ може да се напълни само с една четвърт от необходимата му суровина се потвърждава и от анализите на енергийните експерти. Анализаторът и специален кореспондент от Баку Владимир Мишин коментира пред „Независимая газета“, че „доказаните извлекаеми запаси на природен газ в Азербайджан са неголеми и се оценяват на 1,5 трилиона куб.м“. Той напомня, че “оптималното равнище на вътрешно потребление на газ в самата република е 12-14 милиарда куб.м. газ годишно”. Основна ресурсна база в страната, както и за „Набуко“, находището „Шах Дениз“. Но именно липсата на достатъчно количества газ не могат да направят газопровода икономически рентабилен, особено след неговото поскъпване 1,5 пъти. Първоначално се предвиждаше, че цената на дългия около 3000 км „Набуко“, който има капацитет от 31 милиарда куб.м., ще бъде 4,6 милиарда евро, но наскоро бе обявено за неговото поскъпване до 7,9 милиарда евро заради по-високите цени на материалите /метали/. За да бъде рентабилна по тръбата трябва годишно да се пренасят между 25-30 милиарда куб.м., но това количество не можа де бъде осигурено. Газопроводът може да бъде запълнен в най-добрия случай наполовина – 12-15 милиарда куб.м. газ. при планиран капацитет на тръбата от 31 милиарда куб.м., коментира за „Независимая газета” експертът от консултантската компания „RusEnergy“ Михаил Крутихин. Конкретни разчети за бъдещия газодобив в Азербайджан се съдържат в анализите на Владимир Мишин. “Проблемът се състои в това, че през 2013 г., когато се планира пускането в експлоатация на “Набуко”, в Азербайджан се прогнозира добив от 18-19 милиарда куб.м. газ. От тях 8 милиарда куб.м. планира да добие ГНКАР /държавната петролна и газова компания на страната – бел.ред. БГНЕС/, още 8,6 милиарда куб.м. трябва да бъдат добити в рамките на Стадий 1 на “Шах Дениз”, и 1,4-2,4 милиарда куб.м. съпътстващ газ може да даде петролния проект Азери-Чираг-Гюнешли /АЧГ/. От 8,6 милиарда куб.м. газ от “Шах Дениз” 6,6 милиарда куб.м. трябва да получи Турция и 0,3-0,8 милиарда – Грузия. Така в самия Азербайджан могат да останат в най-добрия случай около 12 милиарда куб.м. т.е. минимумът, който е необходим в самата република”, анализира експертът. Той смята, че “Набуко” може естествено “да получи в 2013 г. газ от Азербайджан, но това ще бъде газ, вече продаден на Турция и реекспортиран за ЕС от Анкара”. Реалните преки доставки на газ за “Набуко” Азербайджан може да осигури едва след започване на реализацията на Стадий 2 на проекта “Шах Дениз”, който за момента даже не е санкционирана, но както се прогнозира ще стигне своя максимален добив от 8 милиарда куб.м. през 2016 г. “Друг въпрос е дали ще бъде пуснат в експлоатация самият проект “Набуко”…, ако неговата ресурсна база се опира само на реекспортирания от Турция газ от Стадий 1 /това са максимум 6,6 милиарда куб.м. годишно/ и на преките доставки на газ от Стадий 2 на проекта “Шах Дениз” /след изземане на транзитния дял на Грузия това ща бъдат в най-добрия случай малко над 7,5 милиарда куб.м./. Или общо 14 милиарда куб.м. газ годишно”, подчертава Владимир Мишин. БГНЕС припомня, че газокондензатното находище “Шах Дениз” е разположено в южната част на Каспийско море, на 70 км югоизточно от Баку. Площта на лицензионния участък е около 860 кв.км. Запасите му се оценяват на над 1,3 трилиона куб.м. газ. Участници в проекта са „СтатойлХидро“ /25,5%/, BP /25,5%/, азербайджанската държавна компания ГНКАР, иранската NICO /10%/, „Тотал“ /10%/, Лукойл /10%/ и „Turkish Petroleum“ /9%/. Липсата на необходимите количества природен газ в Азербайджан кара някои европейски политици да виждат в Иран страната, която може да доставя липсващите количества „синьо гориво“. Липсата на необходимите количества природен газ в Азербайджан кара някои европейски политици да виждат в Иран страната, която може да доставя липсващите количества „синьо гориво“. Иран е „основна страна“ за газопровода “Набуко”, призна наскоро и върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Хавиер Солана на международна конференция, организирана от Германската фондация „Маршал“. Но „самият Иран е голям потребител на газ /105,1 милиарда куб.м. през 2006г./ и нещо повече вносител /от Туркменистан/“, напомня генералният директор на ИПЕМ Юрий Саакян в интервю за БГНЕС. „Естествено, постепенно с увеличаването на добива в Южен Парс и други находища в Персийския залив, Иран ще влезе в клуба на основните износители на газ. Но първоначално той трябва да урегулира политическите си отношения с международната общност, а това не бе постигнато за предходните три десетилетия. И накрая, изхождайки от вече сключените договори, основният пазар на ирански газ няма да бъде Европа, а страните от Азиатско-Тихоокеанската зона, и преди всичко Китай и Индия“, заяви анализаторът. Все пак „Набуко“ има шанс да бъде реализиран преди всичко заради прогнозираното увеличение на потреблението на природен газ в световен мащаб. Експерти предвиждат, че за периода до 2030 г. консумацията на газ силно ще нарасне – от 2,8 трилиона куб.м. на 4,6 трилиона куб.м, пише „Ведомости“. В Европа консумацията на газ ще се увеличи от 509 милиарда куб.м. до 736 милиарда, а неговият дял в европейския енергиен баланс – от 23,8% до 30,9%. Газопроводът „Набуко“ се реализира от консорциум, включващ австрийската OMV, унгарската МОЛ, българската „Булгаргаз”, румънската „Трансгаз”, турската „Боташ” и германската RWE. Те притежават по 16,67% от обединената компания-оператор на проекта. БГНЕС