Северна Македония няма никаква дилема, че българската общност има свободата да изрази етническите и културни характеристики, но това не значи, че трябва да се отричат етническите и културните характеристики в страната.

Това заяви в интервю за "Телевизия 24" македонският външен министър Буяр Османи в поредния си призив те да бъдат вписани в конституцията като етническа общност (заедно с албанците, сърбите турците, бошняците, власите и ромите). Първият дипломат изрази такава идея и през февруари, преди насроченото за април преброяване на населението, каквото не е имало от 20 години. Тогава обаче преброяването се отложи отново заради коронавируса, а в момента е в разгара си (извършва се този месец).

По-рано премиерът Зоран Заев, макар и приел идеята по принцип, изрази различно мнение. Той допусна вписване на българите в конституцията едва след влизане в Европейския съюз.

Ако българите са твърде малко

Османи бе попитан дали ако на сегашното преброяване се покаже, че много малък процент са се декларирани като българи, въпреки настояването от София общността да влезе в конституцията (всъщност настояването на външното министерство обикновено е по-скоро за гаранции за защита на правата), пропада "тезата, че македонците са българи".

Първият дипломат изрично посочи разликата между двете конституции - че македонската, за разлика от българската, припознава конкретни етнически общности и има "мултиетнически характер".

"Мисля, че най-добрият начина да се отхвърли тезата на Република България, че оказваме натиск върху гражданите, които искат да изразят българските си чувства, е поканата: заповядайте, ще можете спокойно да сте в конституцията като част от българския народ... тъй като ако държавата с нещо е разпознавана в света, то е с това, че признава етнически общности и това е само добавена стойност."

Помолен отново да обясни дали очаква при малък брой обявили се за българи да чуе критики от София за оказван натиск върху общността, каза, че и сега чува същите критики и това вероятно ще продължи, но и че не е видял доказателства.
Нито водещият, нито Османи навлязоха в конкретика. Власите, най-малката вписана етническа общност, според преброяването от 2002 г. е под 10 хил. души. Българите по стари официални данни са малко над 1400 души, но в София и в някои организации на българите се твърди, че броят е много по-голям. Същевременно десетки хиляди македонци имат и български паспорти.

"Никой не може да ни налага решения"

Османи обясни, че македонското правителство е било "прозрачно" за официално отправяните предложения в няколко редуващи се европейски председателства за решаване на спора - за краткото име, езика и регулирането на мониторинга за изпълнение на договора, в противовес на твърденията на опозицията за "български нонпейпър" с условия, наложени от София.

Въпросът е важен за сигурността на региона и трябва да се реши, заяви Османи. Попитан дали са били подценени българските позиции преди година и половина, министърът обясни, че през цялото време кабинетът е бил коректен към собствените македонски позиции и важното сега е да се "търси решение, което да удовлетворява и двете страни".

Попитан дали "Отворени Балкани" цели да покаже на България и ЕС, че Северна Македония няма нужда от тях, той обясни, че става дума за поредната регионална инициатива, но важното е, че тя е собствена и в нея държавите опитват да решат вече поставени проблеми. На въпроса дали Скопие зависи все повече от засилващия се икономически Белград, първият дипломат отрече и увери, че никой не може да наложи решения на страната му.

Дневник