Днес се навършват 13 години от едно от най-големите военни престъпления след Втората Световна война - геноцидът в мюсюлманския анклав Сребреница в Босна и Херцеговина. В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити до 8000 босненски мюсюлмани — мъже и младежи. Клането в Сребреница е военно престъпление, което е класифицирано от Международния трибунал за бивша Югославия като геноцид. Клането е извършено под ръководството на босненския сръбски генерал Ратко Младич в няколко различни места, като за прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. От март 1993 до юли 1995 армията на Република Сръбска държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани е на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод. Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за "зона за сигурност" и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса "Дрина", които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери. Анклавът е превзет за шест дни през юли 1995 от Корпуса "Дрина". В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две - една колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби. Тази втора група е подложена на двудневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват. Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата над 13 години. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: "изтръгнаха ми го от ръцете", "тогава му чух гласа за последен път". Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 холандските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него "нито един жив мюсюлманин". През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на две. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После три дни търсят място, което да побере всичките арестувани - по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели. Масовите гробове с тела от Сребреница са около 40. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8000 мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 години. БГНЕС