Лидерите в Европейския съюз все пак ще препотвърдят гаранциите за бъдещо членство (с използването на евфемизма "перспектива") на шестте балкански държави, които не са в блока.

Това казват за "Ройтерс" двама представители на ЕС, чиито имена не се споменават, ден преди срещата евролидерите с колегите им от Западните Балкани. От публикацията на агенцията следва, че няма да бъде включен друг спорен елемент - посочване на крайна дата за приемане на всички тези страни, за който настояваше Словения. Допреди години за "краен срок" се посочваше 2025 г. В проекта Любляна се налагаше да остави 2030 г., но тези дипоматически усилия, пише "Ройтерс", не са се увенчали с успех.

Само преди седмица агенцията разказа за продължили през септември разногласия дали изобщо да се включат думи като "перспектива" (още по-малко "разширяване") в декларацията. Има държави, които не подкрепят разширяването (Франция, Нидерландия и Дания често биват посочвани по този начин). Тяхната нагласа бе причина дипломати да твърдят за "Ройтерс", че в декларацията на срещата в Словения - която по принцип не е с основна тема разширяването - дори няма да има гаранции за европейското бъдеще на региона.
По информация на "Дневник" от източници в Брюксел Италия, която стои твърдо зад разширяването, и източноевропейски страни са оказвали натиск за оформянето на декларацията така, че да съдържа поне избраната в крайна сметка (и посочена от агенцията) фраза: "препотвърждава се... недвусмислената подкрепа за европейска перспектива".

Снощи БТА писа, като цитира свои източници в ЕС, че на срещата няма да бъдат поемани нови ангажименти за разширяването, макар че ще се препотвърди европейското бъдеще на региона. Според цитирания дипломат вместо твърдите дати за начало на преговори за присъединяване ЕС ще предложи 30 млрд. за развитието на региона.

Разнопосочни сигнали

За "Ройтерс" друг представител на ЕС казва, че декларацията не решава проблема, защото въпреки съгласието по нея препятствията пред разширяването остават дори за изпълнилите критериите. "Има, разбира се, много проблеми, но не можем да кажем, че вратата е затворена."

Дания, Нидерландия и Франция често изразяват опасения от "български и румънски сценарий" при приемането на нови членки, както източноевропейски работници пристигнаха във Великобритания и подхраниха настроенията, отчасти довели и до Брекзит.

В хода на споровете между държавите членки обаче ЕС изпращаше разнопосочни сигнали. По същото време председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обикаляше Западните Балкани и приветстваше извършени (на места - спорни) реформи или изразяваше подкрепа за европейската перспектива. Сред блокиращите процеса в момента е и България заради спора ѝ със Северна Македония.

"Подкрепа от САЩ за Западните Балкани"

Вчера Белият дом съобщи, че американският президент Джо Байдън е обсъдил с Фон дер Лайен редица важни европейски теми в телефонен разговор. Двамата разговарят часове преди вечерята на лидерите от ЕС, на която ще бъдат обсъждани и регионални и глобални въпроси, които пряко засягат блока - включително споразумението на САЩ, Великобритания и Австралия в Индо-Тихоокенския регион, разгневило Франция.

Покрай другите обсъжданите теми Белият дом изтъква, че Байдън е изразил в разговора "силна подкрепа" за продължаването на присъединителния процес в ЕС за държавите от Западните Балкани.

Това заяви миналата седмица в телефонен разговор с журналисти и заместник-помощник държавният секретар Габриел Ескобар, обяснил преди две седмици, че България прави "грешка", като блокира хода на преговорите със Северна Македония и Албания. Посланикът на Вашингтон в Скопие от своя страна каза преди седмица, че САЩ ще се включат в спора с България, без да навлезе в подробности.

Дневник