Две години след началото на протести, изпълнени с насилие и стотици жертви, иракчаните най-после получават исканото - нови избори. Днешният парламентарен вот обаче не носи нови възможности в общество, изморено от корупция, постоянна конфронтация и чужда намеса.

Очаква се блокът на влиятелния проповедник Муктада ас Садр отново да получи най-голям дял от гласовете, месеци след като първоначално бе обявил оттегляне от кампанията след втория за три месеца опустошителен пожар с десетки жертви в COVID болница в Нисирия, свързана с неговия лагер.

В парламента се очаква да влязат и още от проиранските шиитски милиции, получили подкрепа в обществото с приноса си към победата срещу "Ислямска държава" през 2017 г. Този успех ги превърна в официална част от апарата за сигурност, но им проправи път и в политиката и ги превърна в конкуренти на Садр, освен в инструмент за влияние на Техеран.

Докато вниманието на САЩ намалява

Иракчаните свалиха премиера си Адел Абдул Махди през май 2020 г. над половин година след първите демонстрации. Тогава политическият елит не бе готов за нови избори незабавно, а само за компромисен министър-председател - Мустафа ал Казими, бивш шеф на разузнаването. Той в крайна сметка насрочи изборите за октомври 2021 г., половин година по-рано, отколкото щяха да са следващите редовни. Премиерът не е кандидат на изборите, но не е напълно изключено следващата коалиция да го посочи за втори мандат.

На Казими се наложи да балансира между САЩ - които много иракчани обвиняват за проблемите си - Иран, който е главният отговорник според други, и арабските държави. Ал Казими задвижи развиван от негови предшественици проект заедно с Египет и Йордания, известен като "Новия Шам" и отварящ икономически възможности пред страната.

Вниманието на света (но не и на региона) към Ирак намаля, докато Съединените щати търсят изход и промяна на фокуса - от Близкия изток и съседните му страни като Афганистан и се пренасочват към Индо-Тихоокеанския регион.

Вашингтон продължава да свива присъствието си в Ирак, бойната мисия приключва до края на годината. Военното присъствие от над 2000 души на САЩ обаче ще остане, а с него - и рисковете, ако милициите увеличат политическата си сила. В парламента се очаква да влязат бойци на "Катаиб Хизбула" ("Бригадите на Хизбула") - групировката, чиято размяна на нападения с американските сили в края на 2019 г. бе последвана от убийството на елитния ирански генерал Касем Солеймани, заедно с ръководителя на същата групировка Абу Махди ал Мухандис, край летището в Багдад.

С изтеглянето на САЩ някои иракчани се надяваха, че ще приключи ера на напрежение и нестабилност 18 години след инвазията, оформила политическия облик на Ирак и разделила властта между шиити, сунити и кюрди. Всъщност, въпреки противопоставянето си на иракска територия, Вашингтон и Техеран ценят силно съществуващите партии, защото големите промени в системата биха поставили под въпрос всяка стабилност. Затова не е изключено Садр, настройвал иракчаните срещу САЩ (но днес противник и на Иран), може и да спечели с мълчалива американска подкрепа.

"Най-добрата възможност за промяна"

През 2018 г. активността сред близо 25 млн. регистрирани гласоподаватели бе под 45%. Днес в битката за парламента с 329 места се очаква малко по-голяма въпреки апатията, разочарованието и изпълнената със заплахи и дори опити за убийство кампания.

Поне сред шиитите един от факторите е призивът на най-високопоставения духовник Али ас Систани. Той се обърна към иракчаните тази седмица с думите, че сегашната система може да е несъвършена, но е най-добрата възможност за промяна. Друг фактор може да е промяната в законите, която позволява да се гласува за конкретни кандидати, а не за партийни листи, за да засили личната отговорност на кандидатите.

Дневник