Европейската комисия ще отвори свое представителство за Арктика като част от усилията да увеличи видимостта на присъствието си в региона. Дипломатическата мисия ще бъде базирана в столицата на остров Гренландия - Нуук, стана ясно в сряда при обявяването на новата европейска арктическа политика.

Европейският съюз вече има специален пратеник по арктическите въпроси от 2017 г., който е служител на европейската дипломатическа служба. Сегашният "арктически посланик" на ЕС Майкъл Ман е назначен през април 2020 г.

Според еврокомисията по-тясното ангажиране на ЕС с Арктика ще позволи на съюза като "геополитическа сила и основен икономически играч" да отстоява по-добре своите стратегически и ежедневни интереси както в европейската Арктика, така и в по-широкия арктически регион".

Арктическият регион е от ключово стратегическо значение за ЕС предвид промените на климата, суровините, намиращи се зад Полярния кръг, както и геостратегическото значение на Арктика, се казва в решение на еврокомисията, прието в сряда.

Брюксел ще се опита да убеди страните партньори (осем държави имат територии в Арктика) да се съгласят да прекратят проучванията на нефт и газ в Арктика. "ЕС ще работи с партньори за многостранно правно задължение да не допуска по-нататъшно разработване на въглеводородните запаси в Арктика или съседни региони, нито да купува такива въглеводороди, ако те ще бъдат произведени", се казва в съобщението, очертаващо принципите на обновената европейска арктическа политика.

"ЕС ще настоява петролът, въглищата и газът да останат в земята."

Преди конференцията на ООН по изменението на климата (COP26) в края на месеца и в подкрепа на глобалните действия в областта на климата комисията призовава петролът, въглищата и газът, открити в Арктика, да не се изнасят, а да се използват от местните хора.
"Арктика се променя бързо поради въздействието на глобалното затопляне, засилената конкуренция за природни ресурси и геополитическите съперничества. Това развитие показва, че Европа трябва да дефинира широко своите геополитически интереси, за да насърчи стабилността, безопасността и мирното сътрудничество в Арктика", заяви върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел.

Изменението на климата е най-голямата заплаха, пред която е изправена Арктика. Чрез новата си арктическа политика еврокомисията заявява амбиция ЕС да поеме лидерство и за спасяване на полярната област. ЕС смята да я реализира чрез климатичните си ангажименти за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., които ще осъществява чрез зелената сделка. Арктическият регион се затопля три пъти по-бързо от останалата част на планетата и топенето на ледовете и размразяването на почвата се смята, че усилват скоростта на климатичните промени на Земята.

Освен по екологични теми европейската арктическа политика ще се занимава и с полагане на дипломатически усилия "да запази Арктика безопасна и стабилна, като повдигне въпросите за Арктика във външните й контакти, засилване на регионалното сътрудничество и наблюдение и предвиждане на възникващи предизвикателства пред сигурността".

Арктика заема над 30 млн. кв. км, като голяма част е покрита с океан. Осем държави (Канада, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия, Швеция и САЩ) имат територии в Арктическия регион. Смята се, че с оттеглянето на ледовете различни икономически дейности ще се развият през следващите десетилетия като добива на газ и петрол, риболова, корабоплаването и туризма.

Дневник