Родителите му са от бербери евреи от Израел, но той иска всички "нефренски" малки имена в страната да се сменят. С позициите си кара Марин льо Пен да изглежда умерена, а поне едно проучване му отрежда второ място на президентските избори догодина.

Ерик Земур обаче дори не се е кандидатирал за президент. Журналист, коментатор и известен защитник на крайнодесни идеи, противник на имиграцията и исляма, той се отказа от предаването си заради обиколка за представяне на предизвикала огромен интерес книга - La France n'a pas dit son dernier mot ("Франция още не е казала последната си дума") из цялата страна. Обиколката му на Франция продължава и днес.

Присъствието му вече разбърка политическия пейзаж във Франция и направи изборите - които вероятно щяха да са състезание между президента Еманюел Макрон и Льо Пен - много по-непредвидими.

"Сена-Сен-Дени вече не е Франция, а друг континент"

Земур, на 63 години, бе политически журналист във "Фигаро". През 2010 г. бе осъден за е за подстрекаване към омраза (заради думите, че наркотици продават основно "черни и араби"). Причината за спиране на предаването му вероятно е друга: френският медиен регулатор реши да го класифицира като политик, а не като журналист, а излъчващата го (и сравнително нова) телевизия CNews трябва да се придържа към френските стандарти за равно ефирно време за политиците.

"Пророк на песимизма" и "продавач на апокалипсис" са сред определенията за него, откакто набира популярност през последните години. Книгите му за риска от изчезването на Франция и превръщането ѝ в "ислямска република" до век, ако няма решение за миграцията, действително се продават много добре в последните години. Според него районът Сена-Сен-Дени "вече не е Франция"; там имало толкова много хора от арабски и африкански произход, че изглеждало като "друг континент". Визията за "християнска Европа"
и "християнските корени на Франция" пропива дискурса му от години. Като дете на алжирски евреи, преместили се във Франция, сам се описва като въплъщение на примера за успешна асимилация.

Паралелът, който се появи в последната му книга - между него и бившия американски президент Доналд Тръмп, подтикна някои журналисти да го наричат "Френския Тръмп". Само за двете седмици след излизането ѝ на 16 септември в "Амазон" бяха продадени над 130 хил. броя от нея.

Той също така иска да забрани на семействата във Франция да дават на децата "нефренски" малки имена - включително за да не наричат децата си "Мохамед", макар че могат да го използват като презиме. Вярва в теорията за "голямата подмяна" - споделяна от привърженици на теорията за превъздохството на бялата раса, но и от осъдени в Европа и другаде екстремисти - според която имигранти идват на мястото на западното население.

Размествания

Още преди месец Земур обяви, че "обмисля" да се кандидатира; най-малкото би бил "кандидат в дебата" за бъдещето на Франция, каквото и да реши.

По онова време обаче проучване на Harris Interactive му даде 7%. Публикувано преди 10 дни, новото изследване на института за пръв път от 2017 г. преобърна очакванията голямото състезание и на предстоящите избори (както бе на миналите) да е между Макрон и Льо Пен. В анкетата с 1310 респонденти Земур получи 17%, Льо Пен - 15 на сто. Тогава Harris Interactive обясни за "Франс прес", че никога в историята не е имало подобна промяна в изборните нагласи за толкова малко време.

Резултатът на Макрон на първия тур все пак изглежда по-добър 25%. Ако Земур се изправи срещу него, ще победи с 55% според същото проучване (сходен би бил резултатът срещу Льо Пен). До изборите обаче има още половин година, а и системата от два тура с обединяване на лагерите около кандидати прави балотажите по-трудно предсказуеми, но дори явяването му на балотажа би разместило пластовете във френската политика.


За него кандидатът комунист Жан-Люк Меланшон обяви преди време, че заради действията на Земур Льо Пен изглежда "почти невинна". Възходът му (поне в проучванията) може да е сигнал за Льо Пен, която опитва в последно време да говори по теми като климатичните промени в опит да разшири електората си, смекчена бе и националистическата реторика. Той може и да разцепи крайнодесния електорат и да отвори неочакана възможност за традиционната десница, Републиканците, да отиде на балотаж.

Вниманието към Земур в публичното пространство може и да е добре дошло за изборния процес във Франция, където въздържалите се (измервани вместо активността) на последните избори достигнаха рекордно висока стойност от 1969 г. насам - 25%.

От друга страна, предупреждава за "Ню Йорк таймс" Паскал Перино от университета Sciences Po, всички данни за нагласите могат лесно да се променят - изборите стават все по-важни в публичното пространство, но французите все пак предстои да се съсредоточат върху тях.

По думите му възприятието на французите за собствената им култура е решаващо в процеса, в който дебатът се измества към идентичността. "В хода на историята си Франция винаги е имала силна културна идентичност, но сега има дълбоко безпокойство за тази идентичност. Хората чувстват, че културата, начинът им на живот и политическата им система се променят. Това им е достатъчно. Ерик Земур добре се възползва от това, от носталгията по миналото, този страх, че вече не са велика сила, от разпадането в конгломерат, който не разбираме, независимо дали става дума за Европа, глобализацията или американизирането на културата."

Дневник