Втори преврат за две години и половина бе извършен в Судан тази сутрин. Досега управлявалият Суверенния съвет за подялба на властта между цивилни и военни Абдел Фатах ал Бурхан потвърди, че както съветът, така и правителството са разпуснати, повечето министри - арестувани за потъпкване на договореностите, подготвящи почвата за прехода към демокрация.

В Судан действа извънредно положение. По-рано премиерът Абдаллах Хамдок бе задържан и поставен под домашен арест, а след това - отведен на неизвестно място.

В столицата Хартум и другаде е прекъснат интернет, има срив в телекомуникациите, съобщава се и за проблеми с електроснабдяването. Въпреки това в медиите и социалните мрежи се появяват кадри със стотици протестиращи, излезли, за да покажат съпротивата си срещу действията на армията. Съобщава се за ранени в сблъсъци с военните.

Организацията на професионалистите в Судан, която бе основен организатор на първите протести срещу предишната власт през 2019 г., призовава за масови демонстрации, за да се избегне връщане към пълното военно управление.

В последните дни напрежението в страната се увеличава въпреки знаците на постепенно икономическо подобрение (с рекордна инфлация и дефицит на основни стоки) и инициатива на Съединените щати, която целеше да се справи с различията между управляващите. Цивилни и военни съуправляваха съгласно т. нар. конституционен документ за подготовка на страната за избори през 2023 г.

В събота и неделя в страната бе Джефри Фелтман, пратеник на САЩ за Африканския рог, който след това загатна в "Туитър", че военен преврат би могъл да постави под въпрос продължаването на американските помощи за Судан. Отношенията между Хартум и Вашингтон бяха в дълбока криза десетилетия наред, а САЩ смятаха Судан за държава, спонсор на тероризма (това бе режимът, приютил първоначално Осама бин Ладен през деветдесетте години). Американското посолство поиска всички действащи срещу прехода към цивилно правителство да подадат оставка. Френският президент Еманюел Макрон поиска премиерът Хамдок незабавно да бъде освободен.

След две години на власт

Военните свалиха през пролетта на 2019 г. и управлявалият три десетилетия като автократ Омар ал Башир, издирван за геноцид от Международния наказателен съд. Това стана след многохилядни демонстрации из страната, свързани отчасти със задълбочаваща се от месеци икономическа криза.

В резултат - и след дълги протести на политически организации и гражданското общество - бе формиран и Суверенният съвет, в който цивилни и военни си делят властта до края на демократичен преход с продължителност три години и половина.

С изявлението на Бурхан обаче и съветът, и правителството, подготвящи изборите в страната с население 43.8 млн. души, са разпуснати.

Министерството на информацията, което, изглежда, все още е под контрола на привърженици на ползващия се с относителна подкрепа технократ Хамдок, нарече случващото се "преврат" и призова за съпротива, като увери, че сваленият премиер иска същото.

Според генерал Ал Бурхан военните не смятат да държат властта, а да организират "подходяща среда" за политическите партии и за да могат те да участват в избори. "Никоя партия или организация няма да наложи волята си на Судан", нито да превръща прехода в политически междуособици, каза той. Изборите, смята Бурхан, трябва да се състоят в срок и това ще е юли 2023 г.; просто ще ги организира "независимо правителство".

Това стана в момент, когато Ал Бурхан трябваше да предаде властта в Суверенния съвет на цивилен. Това бе и основна договореност, постигната между военни и цивилни, с изготвянето на "конституционния документ", който по думите му правителството е потъпкало.

Известна бе подкрепата на Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства за Ал Бурхан. Би Би Си оценява като вероятно поддръжката им да е повлияла за решението да се вземе властта.

Миналия месец имаше опит за преврат на сили от лагера на Башир и още тогава изплува напрежението сред управляващите. Между цивилни и военни във властта, но и в редиците на самите цивилните, се задълбочаваха противоречията по редица въпроси - от икономиката до това дали и как представители на предишния режим и на армията да понесат съдебна отговорност за убийства и други престъпления по времето на Башир и на последвалите протести (повече четете тук).

Недоволството в Хартум

Оспорвана бе и ролята на Силите за бърза подкрепа - паравоенни формирования, появили се като част от милициите Джанджауийд, които Международният наказателен съд свързва с кампания за геноцид в Дарфур в началото на века. Силите за бърза подкрепа, по информация на очевидци на "Ройтерс", са разположени заедно с военните по улиците на Хартум и ограничават придвижването на суданците.

Според Би Би Си и "Ал Джазира" "тежко въоръжени" военни са разположени в столицата.

Сривът на комуникациите, изглежда, не е пълен, тъй като в социалните мрежи периодично се появяват кадри от протестиращи в Хартум и другаде, които не желаят връщането на военните. Кадрите в записа над този параграф са, според телевизия "Ал Арабия", от района пред централата на суданската армия.

Дневник