Висока над 20 метра статуя на женска глава, поставила пръст пред стиснатите си устни, предизвика спор какво точно е посланието ѝ. Тя е издигната в щата Ню Джърси срещу Манхатън и местните медии веднага изтълкуваха това като призив към "Града, който никога не спи", да свие малко огромното си его, да намали темпото и шума и да замълчи за малко.

Не, не е това, обясни авторът Жауме Пленса. "Това е отдаване почит на водата. Мълчаливата поза и призив към хората да запазят тишина, да опитат да се вслушат в мислите, мечтите и идеите си в тези невероятно шумни времена, в които живеем", каза той пред в. "Джърси джърнъл".

Според него това е най-красивата му творба. Тя бе официално открита на 21 октомври на кея "Елипс" на терен, който е притежание на LeFrak, частна компания за недвижими имоти. Теглото ѝ е 30 тона и е съставена от 15 секции, сглобени за три седмици.

"Душата на водата" е почти на брега на река Хъдзън и 66-годишният испански скулптор казва, че веднага бил очарован от мястото за нея, защото гледката, която се разкрива, е забележителна.

"Водата е един от най-важните елементи на живота ни. Винаги напомням, че тя е най-важното публично пространство в света, заради начина, по който свързва всички народи и култури по света", обяснява още Пленса.

Освен това, допълва роденият в Барселона творец за идеята на скулптурата си, водата и красивите звуци край нея, създават ситуация да се вслушваме: "Душата на водата ни призовава за малко да внимаваме".

За скулптурата си Пленса избира чисто бял цвят, защото в градовете ни той не се среща - "всичко е леко сивичко, леко мрачно".

"Душата на водата" обаче вече има собствен живот в слуховете и клюките на града, както и в социалните мрежи. Там тя бе кръстена "Шт!".

Последваха призиви още една такава да бъде поставена да гледа към щата Пенсилвания, който хората от Ню Джърси също смятат за твърде гласовит и малко арогантен до досада с претенциите си, че едно от най-великите места на света. Тези два щата смятат, че пространството между тях е интелектуална пустош, пишат местните хора.

Общината също се възползва от шумотевицата и определи произведението като "уникално привлекателно място за култура и изкуство".

Стивън Фулоп, кмет на Джърси сити, каза за критикуващите "Душата на водата", че не може да направи нищо, защото тя се издига на частна собственост, а за харесващите я - че "тя има внушително присъствия, макар че бих предпочел градът да не гледа тила, обърнат към града".

Дневник