Президентът на Русия каза днес на ръководителя на "Газпром" да започне да запълва газохранилищата в Европа и от обяснението на Алексей Милер се разбра, че това ще се случи на 8 ноември. В разговора бе съобщено, че в принадлежащите на газовия гигант европейски газохранилища има много, много малко газ - под 190 хил. куб. м.

От началото на годината цените на природния газ в Азия и Европа рязко поскъпнаха заради прекъсвания на доставки, изпразване на газохранилища и масово пренасочване на наличните ресурси, включително на втечнен газ от Персийския залив и САЩ, към китайския пазар, готов да плаща, каквато цена му бъде поискана.

На използваният като ориентир спотов пазар в Нидерландия поскъпването е 365%. То е движено и от увеличаването на производствената активност с отварянето на икономиките при излизането от COVID ризата.

Във видеоконферентна връзка Путин отбеляза ,че "Газпром" бил изпълнил задълженията си към европейските клиенти и дори е поставил повече от договореното. "Важно е устойчивото и надеждно сътрудничество в енергийната сфера. "Газпром напълно реализира дългосрочните споразумения с европейските страни", добави той.

Алексей Милер обясни, че до 1 ноември планират да приключат със запълването на руските газохранилища със 72.6 млрд. куб. м газ (според руски медии това е рекордно количество от много години). Но "Газпром" предпочита да използва неработните дни от 29 октомври до 7 ноември, включително, които обяви Путин, за да приключи зареждането с газ за зимния сезон.

Миналата зима беше студена и изтеглихме от хранилищата рекордни за цялата ни история обеми - с 10 млрд. куб. м. повече или общо 60 млрд. куб. м, обясни Милер. "Но и Еворпа постави рекорд - изтегли от хранилищата си 66 млрд. куб. м и днес съществено изостава от нивата, които имаше там през последните 5 години."

Путин каза, че в такъв случай от 8 ноември може да започне "плавна и според плана работа за увеличаване на газа във вашите подземни газохранилища в Австрия и Германия" и "да се създаде благоприятна ситуация на енергийни пазар в Европа като цяло".

Молдова обяви 30-дневно извънредно положение заради газовата криза, предизвикана от изтичането преди няколко седмици на договора с "Газпром" и невъзможност бързо да погаси стари задължения и да отговори на предложените по-високи цени. Проевропейските власти в Кишинев започнаха да търсят алтернатива и сключиха споразумения за първите алтернативни доставки от Европа, но обемите им са по-скоро символични.

Според източници на "Файненшъл таймс" от "Газпром" са искали в замяна на по-ниска цена да получат отлагане на реформите в енергийния пазар, които биха го направили по-конкурентен, и промени в споразумението за свободна търговия с ЕС. Анализатори, цитирани от изданието, свързват ситуацията с натиск Молдова да не напуска "орбитата на Москва".

От "Газпром" казват, че оношенията с Кишинев са чисто търговски и спорът е за дълг от над 700 млн. долара, който молдовските власти не признават. Те искат независим одит на тази сума, а газовият гигант предупреди, че може да спре доставките, ако няма нов договор до 1 декември.

Дневник