Европейският съюз ще обяви включването си в четири нови климатични инициативи по време на започващата на 31 октомври среща на ООН за климата в Глазгоу, Шотландия. Това обяви в четвъртък в Брюксел председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която ще води европейската делегация.

Първата от тях еамериканско-европейска инициатива за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. Фон дер Лайен каза, че газът метан, който се отделя най-вече от индустриални дейности и земеделие е 80 пъти по-виновен за глобалното затопляне от СО2 емисиите, както и че инициаторите имат подкрепата на 60 държави за намерението си. Те обаче няма да могат да разчитат на Австралия, която обяви, че ще се въздържи от участие заради възможни негативни последици за земеделието и за въглищния и газовия сектор.

Метанът е вторият по значимост причинител на промените в климата след въглеродния диоксид. Газът има по-висок потенциал за улавяне на топлина от CO2, но се разпада в атмосферата по-бързо, което означава, че значими съкращения на емисиите на метан могат да имат бързо въздействие върху забавянето на глобалното затопляне.

ЕС ще се присъедини с 1 милирад евро към усилията на 20 други държави за ограничаване изсичането на гори. Инициативата, известна като Световен ангажимент за горите (Global Forest Pledge), заявява амбиции за опазване на световните гори и насърчаване на устойчива търговия и вериги за доставки на селскостопански стоки. 80% от обезлесяването на тропическите гори се дължи на производството на селскостопански стоки и затова програмата се стреми да се защити биоразнообразието за устойчиво бъдеще. Европейското дарение ще бъде предназначено за горите в басейна на река Конго в Африка, съобщи Фон дер Лайен.

ЕС ще застане и зад проекта на Бил Гейтс за подкрепа на нови технологии, щадящи климата, като финансово им помага да стигнат по-бързо до пазара. През лятото Гейтс съобщи, че заедно с ЕС планират да съберат средства за внедряване на нисковъглеродните технологии, на които Европа залага, за да постигне целите си за изменение на климата. Партньорството "Програма за пробив на енрегийните каталисти" (Breakthrough Energy Catalyst Program) възнамерява чрез частен капитал и благотворителни фондове, както и с европейско финансиране, да насърчава финансово четири обещаващи технологии: производство на водород от възобновяеми източници, устойчиви авиационни горива, технология за улавяне от атмосферата и за дълготрайно складиране на CO2, съобщи Фон дер Лайен. Програмата ще действа от 2022 до 2026 г., става ясно от съобщение на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

В съобщение за включването си в инициативата през юни, Еврокомисията заяви, че "светът не може да чака технологиите да се развият сами" и че избраните са от особена важност за намаляване на емисиите в тежката промишленост и авиацията, но са твърде скъпи, за да се конкурират с по-евтините алтернативи на изкопаемите горива. ЕС ще се включи в проекта с пари от съществуващи фондове, включително бюджета на ЕС и Иновационния фонд, както и от приходите от продажби на разрешителни за въглеродни квоти.

Включването в партньорството за енергиен преход на Южна Африка пък ще се използва като възможност за създаване на модел за бъдещи взаимодействия с други държави за климата. Партньорството цели да помогне на Южна Африка да ускори използването на възобновяема енергия, отказвайки се по-бързо от въглищата, които сега се използват за производството на 90% от електричеството в страната.

Надежди и очаквания

Фон дер Лайен призна, че преди началото на климатичната среща нещата не изглеждат особено обещаващи, тъй като предварително заявените ангажименти за намаляване на СО2 емисиите и за финансиране на климатичните политики в бедни държави, не са достатъчни за постигане на целите за задържане на затоплянето на планетата под 2 градуса по Целзий. Според нея, ако светът не успее да се справи през това десетилетие, климатичните промени ще станат необратими.
"Парижката среща постави визията, сега трябва да направим детайлните стъпки и да начертаем пътната карта за това десетилетие. Това ще е моментът на истината", каза председателят на Еврокомисията.


Тя посочи като приоритети за ЕС по време на климатичната среща в Глазгоу увеличаването на глобалната амбиция за намаляване на емисиите до 2030 г., осигуряване на 100 млрд. долара годишно за климатично финансиране за бедните страни и довършването на правилата за осъществяване на ангажиментите, поети на климатичната среща на ООН в Париж през 2015 г.

Междувременно Индия, която е третият по големина производител на парникови газове в света, отхвърли призивите да обяви цел за постигане на нулеви въглеродни емисии и заяви, че е по-важно сега светът да начертае път за намаляването им и за избягване на опасно покачване на глобалната температура, предаде Ройтерс.

Индийският секретар по въпросите на околната среда Рамешвар Прасад Гупта каза, че обявяването на въглеродна неутралност не е решението на климатичната криза. "По-важното е колко въглерод ще изхвърлите в атмосферата, преди да постигнете нетната нула", заяви той, цитиран от БТА.

САЩ, Великобритания и ЕС си поставиха за цел до средата на века да постигнат въглеродно неутрални икономики и да произвеждат само количество парникови газове, което да може да бъде погълнато от гори, растителни култури, почви и намиращите се все още в зродиш "технолoгии за улавяне на въглерод".

Светът ще трябва да закрие близо 3000 въглищни централи преди 2030 г., за да има шанс да задържи повишаването на температурата в рамките на 1.5 градуса, според изследване на климатичния мозъчен тръст "Транзишън Зиро" (Transition Zero), цитирано от Ройтерс. Авторът на доклада на организацията Мат Грей каза, че половината от това усилие ще трябва да бъде направено от Китай.

Дневник