Официалното начало на срещата на ООН за климата (COP26) бе дадено насред обвинения към индустриализираните държави, че не правят достатъчно за справянето с климатичните промени.

Целта на конференцията, отложена с година заради пандемията, е да се намери начин да се удържат ангажиментите от Парижкото споразумение от 2015 г., да се ограничи повишаването на средната глобална температура до 1.5 градуса по Целзий този век (в Парижкото споразумение от 2015 г.) спрямо доиндустриалните нива и, в най-лошия случай, то да е "доста под" два градуса. Освен това трябва да се изработят правила за спазване на споразумението.

Според ООН, ако не се втвърдят правилата на сделката и не се гарантира прилагането ѝ, сега действащите договорености ще доведат до увеличаване на температурата до 2.7 градуса по Целзий с разрушителни последици за Земята.

Лидерите пристигнаха вчера в Глазгоу за откриването на разговорите след двата дни на срещата на Г-20 - двайсетте водещи икономики. Много от тях ще говорят днес по темата за климатичните промени, за да обяснят какво са направили за борбата с изменението на климата и какво предлагат; по-късно те или екипите им ще се включат в преговори за действие на глобално ниво, които ще продължат две седмици.

Британският премиер Борис Джонсън вече заяви, че светът се намира на "минута от полунощ" в борбата с климатичните промени и че има "сериозен риск" от провал, защото все още не са дадени изрични обещания.

След Г-20 - на практика подготвителни преговори преди COP26 - Джонсън заяви, че лидерите са постигнали съвсем малък напредък. "В момента, нека не се съмняваме, може и да не се справим и трябва да сме честни със себе си," каза Джонсън. Според него шансът за успех е 6 към 10.

"Ако Глазгоу се провали, всичко се проваля."

Борис Джонсън, премиер на Великобритания

Самият Джонсън, домакин на срещата, обаче бе подложен на критики в родината си, след като потвърди, че правителството е взело решение за облекчаване на такси върху някои от вътрешните полети на къси разстояния.

Американският президент Джо Байдън пък посочи Русия и Китай заради "разочароващата" липса на ангажименти за решаване на проблемите с климатичните промени преди конференцията в Глазгоу. Руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Цзинпин не се появиха лично на срещата в Глазгоу. Двете страни изпращат представители и са посочили цели за климатична неутралност, а Путин предупреди, че климатичните промени и замърсяването удрят някои части от Русия много по-бързо спрямо други точки на планетата.

Си ще се обърне писмено към участниците в конференцията.

"Като граждани на планетата ви призоваваме да се изправите пред извънредното климатично положение. Не догодина. Не другия месец. Веднага," написа екоактивистката Грета Тунберг в "Туитър". Тя помоли милионите си последователи да подпишат отворено писмо, с което лидерите се обвиняват в "предателство".

Умерено, но не и достатъчно

Лидерите от Г-20 поеха няколко ангажимента, като например да не се финансират проекти, свързани с изкопаеми горива, в други страни, но не успяха да потвърдят, че са готови да постигнат въглеродна неутралност до 2050 г. (част от страните в клуба са готови да направят това едва 10 години по-късно).

Световната експертна общност в голяма степен смята този срок за задължителен, за да се ограничи катастрофалното влияние на климатичните промени. В заключителната декларация се говори само за "ключовото значение" на ограничаването на емисиите "до или около средата на века"; липсва обаче ангажимент за отказа от въглища в определен срок и ясна формула за свиване на емисиите от метан.

Държавите от Г-20 държат ключа към успеха на COP26, тъй като произвеждат 80% от парниковите газове в света. В декларацията им се посочва още готовността да "положат усилия" за овладяване на глобалното затопляне, като това "ще изисква компромиси и значими и ефикасни действия от всички страни".

Документът на Г-20 препотвърждава и нуждата да се намери решение за събиране на 100 млрд. долара за най-уязвимите заради климатичните промени страни между 2020 и 2025 г., които да подпомогнат реформи за зелен преход. Джонсън потвърди вчера, че засега тази цел - за която нова инициатива на Великобритания, Германия и Канада започна да лобира миналата седмица - все още е далеч от успех.

Дневник