Редът за издаване на европейска заповед за разследване, претърсване и конфискуване на имущество в България противоречи на европейското право. Това реши Съдът на ЕС, който публикува в четвъртък решение по запитване на Специализирания наказателен съд.

Според висшите магистрати на ЕС България трябва да предвиди процедури, по които лица, срещу които са издадени искания за обиски, конфискация и разпити, да оспорват основателността им, както и да въведе възможност за получаване на обезщетение при нарушение.

Произнасянето на европейския съд е във връзка с разследване на Специализирания наказателен съд срещу Иван Гаванозов за участие в организирана престъпна група, подозирана в неплащане на дължим ДДС в България и в Чехия.

В хода на разследването Специализираният наказателен съд решава да издаде европейска заповед за разследване, с която да поиска от чешките органи да извършат претърсване и изземване в офиса на дружество и в дома на партньор на Гаванозов, както и да осигури разпита му чрез видеоконферентна връзка. Преди да изпрати искането в Прага обаче, националната юрисдикция спира производството и решава да се допита до европейските магистрати за съответствието на българското право с европейското. Съмненията на българския съд са предизвикани от липсата на правни средства за защита против издаването на европейска заповед за разследване.

Според висшия съд в ЕС европейската Харта за правата на човека и евродирективата за европейската заповед за разследване не допускат обектът на претърсване, изземване и разпит да не разполага със средства за защита и възможност за получаване на обезщетение при нарушение на правата му.

Магистратите посочват, че издаване на искане за извършване на съдебни действия срещу някого представлява намеса в неговия личен и семеен живот, засяга неговото жилище и тайната на неговите съобщения, чиято конфиденциалност се гарантира от Хартата за правата. Освен това изземването на имущество би могло да доведе до нарушение и на правото за собствеността над имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава.

Затова засегнатите от такива процесуално-следствени действия трябва да имат средства за защита, които да им позволят да оспорват необходимостта от провеждането на обиски, разпити и конфискация, а също и да поискат подходящо обезщетение, в случай че действията са били разпоредени или изпълнени незаконно, смятат европейските магистрати.

По запитването за разпит на свидетел чрез видеоконферентна връзка Съдът на ЕС отбелязва, че отказът за даване на показания би могъл "да има значителни последици за засегнатото лице въз основа на нормите, предвидени за тази цел в правото на изпълняващата държава членка". Такъв свидетел би могъл да бъде доведен принудително на разпита и да бъде задължен да отговоря на въпроси под риск от санкции. Ето защо "такова лице трябва да разполага с правно средство за защита срещу тази заповед".
"Задача на държавите членки е да предвидят във вътрешния си правен ред необходимите за тази цел правни средства за защита", се казва в решението на съда.


То ще наложи промени в българското законодателство, тъй като постановленията са задължителни за изпълнение. България ще трябва да въведе процедури за оспорване на основателността на заповеди за разпит и за получаване на обезщетения при нарушения под заплаха от финансови санкции от страна на Европейската комисия, която следи за изпълнението на решенията на Съда на ЕС.

Сегашното положение би дало основание в конкретния случай на чешките власти да откажат да изпълнят поръчката на българските разследващи, ако те решат да поискат съдействие от Прага.

Дневник