Демокрацията в страните от Западните Балкани, които искат да се присъединят към Европейския съюз, е в риск заради задълбочаващите се разделения и особено притеснителна е ситуацията в Босна и Херцеговина.

Това обяви външният министър на Хърватия Гордан Гърлич-Радман преди началото на срещата на първите дипломати от Европейския съюз.

"Ситуацията на Западните Балкани се влошава, разделенията се задълбочават... виждаме и опасност за демокрацията", каза пред репортери Гърлич-Радман, цитиран от "Ройтерс". Той също така предупреди за призивите за сепаратизъм в Босна.

"Действия, напомнящи 90-те години, трябва да престанат", продължи той, като имаше предвид поведението на сръбския член на босненското президентство Милорад Додик и заплахата за създаване на паралелни, етнически сръбски институции.

Политическата криза в Босна разтревожи Европейския съюз и САЩ. Седмица след посещението на пратеника на Държавния департамент за Балканите европейски дипломати обърнаха внимание на нуждата от по-силна реакция от страна на Брюксел, за да се гарантира, че може да бъде избегнат нов конфликт.

"Няма да жертвам мира"

Докато САЩ отново говорят за нови санкции срещу Додик, Германия заплаши, че ще спре финансовата подкрепа за Босна. Според Берлин са "безотговорни и неприемливи" призивите за отцепване на Република Сръбска - доминираната от етнически сърби съставна част на страната - а за виновен трябва да се смята именно Додик. Самият лидер настоява, че не говори за отцепване (което някога неведнъж е подкрепял), а за автономия без нарушаване на териториалната цялост. Новият представител на международната общност в Босна обаче определи заявките му като "отцепване, макар и не на думи".

В резултат Западните Балкани отново влязоха в дневния ред на Съвета на външните министри въпреки по-спешните според голяма част от страните теми като мигрантската криза на границата с Беларус.

Преди няколко дни Додик даде интервю за "Ройтерс" и обясни, че нямал политически цели, които да си стрували Босна да бъде пожертвана.

"За нищо не съм готов да жертвам мира, за да се боря за Република Сръбска", обясни, но настоя, че няма да се откаже от изтеглянето на съставната част от националните въоръжени сили, съдебна система и данъчна власт. По думите му тези органи са дело на международни пратеници, а не продукт на суверенна воля. Затова парламентът на Република Сръбска ще гласува този месец за анулиране на 140 закона, наложени от пратеници, до края на ноември.

Дневник