Турската централна банка очаквано намали със 100 базисни точки водещата лихва до 15% и намекна, че тази политика може да продължи независимо от високата инфлация.

С това решение централната банка отново се съобразява с искането на президента Реджеп Тайип Ердоган за стимулиране на икономиката. Пазарите обичайно реагират с безпокойство на тази стъпка, докато Ердоган вярва, за разлика от повечето икономисти, че високите лихви пораждат инфлацията, а не обратното. В резултат съкращението на лихвите от началото на годината до днес бе общо с 300 точки, а гуверньори, съпротивлявали се срещу тази мярка, загубиха работата си в последните години.

Въпреки това Анадолската агенция написа, че намаляването на лихвата е "в съзвучие с очакването на пазарите".

С това лирата прекрачва опасни (вече не само психологически) прагове, на базата на които правителството изготвя и икономическата си програма. Според експерти в сегашното икономическо положение на Турция рязкото покачване на лирата може да има пагубни последици за жителите в момент, когато доходите и спестяванията на турците рязко намаляват, при почти 20% инфлация миналия месец, а разходите на бизнеса растат.
Кореспондентът на "Икономист" Пьотр Залевски изчислява, че от лятото на 2018 г., когато лирата се стабилизира под 7 за долар, са нужни над две години и 4 месеца за повишаване но 9 за долар, месец - до 10, 6 дни - до 11.

Само от началото на годината лирата се е обезценила с 32%.

"Буквално откачен ход, който поставя лирата в истинска опасност," казва, цитиран от "Ройтерс", Тим Аш от "Блубей асет мениджмънт".

Според Джейсън Тюви, икономист от "Кепитъл економикс", Турция рискува "самоизпълняващ се цикъл" заради нежеланието си да затегне монетарната политика. Това засилва страховете от разпродаване на турски активи и увеличава очакванията за инфлация.

Дневник