САЩ призоваха Русия да оттегли войските си от границата с Украйна и предупредиха, че евентуално руско нахлуване ще предизвика санкции, които ще ударят Москва по-силно от всичко досега.

"Не знаем дали президентът Владимир Путин е взел решение за нахлуване. Знаем, че разполага в близост военни и има възможности да го направи бързо след такова нареждане, ако реши да го издаде", заяви в Рига държавният секретар Антъни Блинкен. Той ще се срещне с руския си колега Сергей Лавров в рамките на двудневния форум на върха на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), започващ утре в Стокхолм.

"Ако Русия продължи по пътя на конфронтацията, когато говорим за Украйна, вече дадохме да се разбере, че ще реагираме решително, включително с набор от икономически мерки със силен ефект, от които сме се въздържали досега", допълни Блинкен.

В интервю за форум на "Ройтерс" генералният секретар на НАТО каза, че "проблемът с Русия е, че са непрозрачни, имат много агресивна реторика и имат обичай да използват военни учения като прикритие за агресивни действия срещу съседите си". Преди това Йенс Столтенберг е казвал, че алиансът има различни варианти, ако Русия употреби сила срещу Украйна, сред които икономически, финансови и политически мерки.
Руската армия окупира през 2014 г. Крим и почти веднага анексира полуострова, но сега отрича да има агресивни намерения и твърди, че реагира на заплашително поведение от НАТО и Украйна. Днес Кремъл продължи да настоява, че има опасения от военна операция на украинската армия срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна и обвинява Киев в "много опасен авантюризъм". Властите в Украйна отричат обвиненията, но Русия отвръща, че не може да намали напрежението, докато има голяма концентрация на украински сили до нейната граница.


Блинкен е в Рига, където външните министри от НАТО обсъдиха с колегата си от Украйна как да се реагира на разполагането на над 90 000 руски военни в близост до украинската граница. Според Дмитро Кулеба руснаците правят опасен опит да прехвърлят вината върху Украйна. "Европейският континент в момента е на много важен кръстопът. Вярваме, че е нужно да се демонстрира сила, за да не се налага да бъде доказвана по-късно", заяви той.

Държавният секретар каза още, че част от правилата, по които Русия действа, е "да твърди, че има провокации за нещо, което тя самата е планирала да направи". Той обърна внимание на засилената дезинформация от руска страна.

"През последните седмици наблюдаваме мащабно увеличаване - над 10 пъти - на антиукраинската пропаганда в социалните мрежи до ниво, което за последно видяхме преди инвазията в Украйна през 2014 г." Той прикани Москва и Киев да се върнат към дипломацията и да съживят мирния план за решаване на конфликта в Източна Украйна. Властите в Киев казаха, че са отворени за преговори с Москва, отговорът бе, че ще се преговаря, когато има за какво.

Часове преди думите на Блинкен и Столтенберг президентът Путин предложи да се преговаря за юридически ангажиращо споразумение за неразширяване на НАТО на изток. Генералният секретар на НАТО каза след това, че алиансът сам решава дали Украйна е готова да стане член.
Русия няма право на вето по този въпрос, повтори той позиция на Запада, известна от години. Столтенберг напомни и на Киев, че не може да разчита на гаранции за сигурност и колективна отбрана, действащи за членовете на алианса: "Трябва да се прави разлика между партньори и членове".


Путин обясни, че Русия иска да получи "надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност" и че в претовори със САЩ и съюзниците им ще "настоява за изработването на конкретни договорености, изключващи каквото и да е придвижване на НАТО на изток".

Според нето ще се търсят именно юридически гаранции, защото западните страни не изпълнявали устно поети задължения да не се разширява алиансът на изток, а "законните руски притеснения в сферата на сигурността" били пренебрегвани и се пренебрегват досега.

Дневник