Унгария и Полша не са успели да убедят Съда на ЕС, че новата възможност за спиране на европейско финансиране при системни отклонения от върховенството на правото, засягащи финансовите интереси на ЕС, е незаконна. Това става ясно от позиция на генералния адвокат на съда, с която магистратите обикновено се съобразяват при окончателното си решение.

Двете държави подадоха искове през май, с които искаха да се обяви за противоречащ на Лисабонския договор механизмът за върховенството на правото, който е в сила от 1 януари. Те получиха това, след като заплашиха да наложат вето на плана за възстановяване на ЕС и на бюджета на съюза до 2027 г.

Според генералния адвокат механизмът не е санкционен, а финансов и не може да се прилага срещу всякакви нарушения, а само при тези, засягащи финансовите интереси на ЕС. Той не се съгласява с позицията на Полша и Унгария, че обвързването на еврофондовете със законността е друг начин за контролиране на държавите чрез санкционната процедура по чл. 7 от Лисабонския договор, както и че "опазването на принципите на правовата държава може да бъде от основно значение за доброто функциониране на публичните финанси и за доброто изпълнение на бюджета на съюза".

Генералният адвокат смята освен това, че отговорността при спиране или отнемане на европейско финансиране трябва да се понесе от държавата, а не от крайните получатели на средствата, защото тя управлява европейските пари, както и че бенефициентите нямат отношение към въпросите, свързани със съблюдаването на законността в дадена държава, която трябва да се следва от официалните институции.

Полша и Унгария получават "не" и за аргумента си, че ЕС вече разполага с механизма за върховенството на правото по чл. 7 и затова не се нуждае от друг, който да контролира съблюдаването на законността в държавите членки. Генералният адвокат посочва, че докато механизмът по чл. 7 се отнася да крайно тежки нарушения на ценностите на ЕС, този за еврофондовете следи единствено отклоненията, които заплашват доброто управление на финансовите средства на съюза.

Като признава, че върховенството на правото е ключова ценност за ЕС, генералният адвокат смята, че евроинституциите имат право да въведе инструмент, чрез който "да го уточни в конкретна материалноправна област като тази на изпълнението на бюджета". Той отхвърля мнението на жалбоподателите, че законност не е достатъчно конкретно понятие, и напомня, че във финансовия механизъм изрично са посочени седем правни принципа, които дефинират понятието, и те са: прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; на правна сигурност; забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, разделение на властите, недискриминация и равенство пред закона. Според генералния адвокат тези принципи са достатъчно ясни и точни и биха позволили механизмът, обвързващ достъпа до европейско финансиране, да бъде обвързан с тяхното спазване.

След получаването на експертното мнение на генералния адвокат по същността на делото предстои Съдът на ЕС в да вземе окончателно решение в началото на 2022 г.

Заради течащото в Люксембург дело Европейската комисия досега не е приложила механизма, който е в сила от 1 януари. През ноември тя изпрати писма на правителствата на Полша и Унгария, с които им иска обяснения за независимостта на съдебната власт и спазването на правото на ЕС в Полша, както и за обществените поръчки, риска от конфликт на интереси и корупцията в Унгария. Те имат два месеца да отговорят, след което Еврокомисията ще реши дали да предложи на страните членки да отнемат или замразят финансиране за двете държави по европейските фондове.

Съдът на ЕС гледа и жалба на Европейския парламент срещу Еврокомисията, в която депутатите искат тя да бъде санкционирана за бездействие заради неприлагането на новия механизъм.

Дневник