Върховният представител на международната общност за Босна и Херцеговина Кристиан Шмид отправи завоалирани, но остри критики към Запада заради бездействието в криза, която след седмица може да отвори пътя за етническо напрежение и, при най-черния сценарий, разпад на Босна и Херцеговина.

Напрежението се нагнетява седмица преди предстоящото гласуване за изтегляне на Република Сръбска от институции като националните въоръжени сили на 10 декември. В Европа някои държави предлагат нови санкции срещу члена на босненското президентство от сръбска страна Милорад Додик. Шмид предупреди, че ако това се осъществи, се върви към фактическо отцепване на Република Сръбска.

Самият Додик пристигна в Москва, седмици след като обяви процеса по отделяне на институциите, като използва за повод решение на предишния представител, Валентин Инцко, да криминализира отричането на геноцид и възхвалата на военни престъпления в страната.

В интервю за босненското издание Oslobođenje Шмид критикува бездействието на ЕС и САЩ пред ескалацията, свързана с Република Сръбска, дни преди парламентът в главния град на тази съставна част, Баня Лука, да гласува изтегляне от федералните институции.

"Няма как да се преструваме, че просто трябва да сме мили към Додик и да го питаме какво иска да е следващото, което ще направи," казва още Шмид. Ако международната общност не забележи, че няма дим без огън в региона, тя сякаш просто го премества от картата с кризисните горещи точки, продължава той.

Шмид предупреждава и че острите изказвания на Балканите не бива да се подминават с лека ръка:

"Като човек, който познава Додик от години, ето малка бележка до международната общност: дори ако позволим на Балканите да има вълни от остра реторика, малко по-силни от други места, трябва да ни стига разумът, за да разберем, че от реториката се прави политика. Не знам дали този разум го имаше през изминалите десет години."

Кристиан Шмид, върховен представител на междунароната общност в Босна и Херцеговина

Русия подгрява напрежението

Самият Додик пристигна днес в Босна за среща с руския президент Владимир Путин, както заявява, че ще направи "в близките дни" в интервю, публикувано тази седмица от британския "Гардиън". Там той уверява, че ако бъдат затегнати санкциите срещу Босна и Херцеговина, Русия и Китай ще се притекат на помощ.

Това усещане се пресъздава и в някои руски медии. Пример е "Комерсант", където заглавието е "Милорад Додик пристигна за спешна помощ". Лидерът "очаква от Владимир Путин политическа поддръжка", отбелязва вестникът. Изданието цитира балкански експерти, според които Додик може всъщност да е полезен в плана да не се допуска интеграцията на Босна в НАТО.

Додик и Русия имат допирни точки и в поставянето под въпрос на легитимността на Шмид. Москва смята, че той е трябвало да бъде утвърден в ООН по друг начин, а Додик - че "неизбрани чужденци" не бива да могат да взимат решения като това на предшествекита му Инцко (въпреки че имат право да го правят).

На този фон англоезичната версия на "Правда" наля масло в огъня, като повдигна темата дали не трябва да бъдат изпратени руски сили в Босна в статия със заглавие "Република Сръбска се нуждае от ръка за помощ на Додик".

Това подмятане върви ръка за ръка с подзаглавия като "Република Сръбска иска да е суверенна страна" или "Войници на НАТО или руски войници в Република Сръбска?". "Да видим как Путин може да помогне на Република Сръбска," завършва текстът с припомняне за руските сили като част от международния мироопазващ контингент, прехвърлен през 1999 г. в Косово.

Някои държави вече реагират

Всъщност в някои държави притесненията се усилват. В британската Камара на общините тази вечер започна дебат за рисковете от разпад на Босна. Няколко часа преди това Обединеното кралство назначи офицера с четири звезди от военновъздушните сили и бивш началник на щаба на британските въоръжени сили Стюарт Пийч за специален пратеник за Западните Балкани. В мотивите са цитирани предупрежденията на специалния представител, че Босна е в периода на "най-голямата си екзистенциална заплаха в следвоенния период".

Това е важно, защото Лондон е част от Съвета за въдворяване на мира в Босна - международна агенция, създадена тъкмо в британската столица в средата на 90-те години.

От Съвета произлизат и т. нар. правомощия от Бон, с които върховният представител на международната общност има право на едностранна и безотчетна законодателна дейност, ако сметне, че босненският елит няма политическа воля за конкретна стъпка).

Турция също има място в Съвета за въдворяване на мира. Същевременно Анкара е критикувана в Сараево, че е предпазлива в коментарите си въпреки топлите връзки най-малкото с бошняците в страната. Нещо повече, Турция представлява Организацията за ислямско сътрудничество в Съвета и изразява волята на десетки държави с предимно мюсюлманско население.

Дневник