Парламентът на Република Сръбска - доминираната от босненски сърби съставна част на Босна и Херцеговина - се готви да обсъди декларация, изострила напрежението в страната и засилила опасенията от разпадането ѝ, а и върнала спомена за етническото насилие отпреди четвърт век.

Зад кризата стоят действията на члена на босненското президентство от сърбите Милорад Додик. След спор заради извънредните правомощия на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина доведе до заплаха, че Република Сръбска (на която Додик допреди три години бе президент) ще се изтегли от националните институции и ще си върне правомощия в няколко области, от събиране на данъци, през правосъдие, до въоръжени сили.

Създаването на паралелна босненска сръбска армия е особена тревога в босненското публично пространство заради спомените от деветдесетте. Додик в последните дни смекчи тона - той постави алтернативно условие федералните власти да направят отстъпка и или да се съгласят на демилитаризация на Босна и Херцеговина, или съставът на армията да се намали наполовина. заяви

Проблемът с въоръжените сили

Във вторник Додик обяви, че отделен проектозакон за бъдещата босненска сръбска армия вече е изготвен и ще бъде приложен, ако Сараево не се съобрази с исканията му. Един от аргументите му е, че военният бюджет е огромно перо и излишно разхищение, след като армията сърбите не се записват в армията и бошняците мюсюлмани "запълват квотите".

Обособяването на собствени босненски сръбски институции като скъсване с националните всъщност вече започна, след като на 20 октомври парламентът на Република Сръбска прокара закон, с който създава собствен лекарствен регулатор.

С днешният вот парламентът в Република Сръбска се очаква да призове правителството в Сараево (националното, а не това на Република Сръбска в Баня Лука) да изготви нова конституция с възможност за прехвърляне на някои компетенции от държавата към предимно населената със сърби съставна част.

"Противоконституционно"

Додик твърди, че подобна промяна отговаря на Дейтънското споразумение, с което приключи войната през 1995 г. Критици - включително представителят на международната общност - предупреждават, че този подход изглежда като фактическо отцепване на Република Сръбска, дори да не се нарича така на думи.

Действително създаването на национална армия не бе записана в босненската конституция от самото начало, но на базата на анекс, позволяващ при съгласие между отделните съставни части да се формират конкретни национални институции. Нито една от съставните части няма право да си върне сама отдадените на националното равнище компетенции.

Първоначален повод даде въведен от върховния представител закон, криминализиращ отричането на геноцида. Впоследствие настояването на Додик и напрежението, което то разпали и привлече вниманието на Запада, повдигна въпроса дали Босна би могла да функционира.

В документа, който ще бъде обсъден утре, всички решения на върховния представител (когото Додик не признава) се определят като "противоконституционни".

Санкциите няма да помогнат

Дипломати от Европейския съюз и САЩ опитаха да разубедят Додик, включително под заплаха от западни санкции, в последния месец. В интервю за "Гардиън" миналата седмица обаче той заяви, че ако бъдат наложени каквито и да било ограничения, той може да разчита, че ще му се притекат на помощ Русия и Китай.

Заместник-помощник-държавният секретар на САЩ Габриел Ескобар, който е и пратеник за Западните Балкани, изрази надежда, че Додик може да оттегли решенията си след срещата им през ноември. Босненският член на президентството обаче използва други, непристойни думи, за да опише своята версия за срещата. Броени дни след това замина за Русия, а след това, миналата събота, каза, че процесът на "възстановяване на юрисдикцията" е продължил. Впрочем и националният премиер Зоран Тегелтия заяви пред Ескобар, че санкциите не биха решили проблемите.

Дневник