Европейската комисия предложи работещите през някои цифрови платформи да  получат трудови права като останалите служителите, включително минимална заплата, работно време, здравна защита, неплатен отпуск, колективно договаряне и социални обезщетения.

Става дума за около 28 млн. европейци, които работят като куриери, доставчици на храна, шофьори на автомобили под наем, преводачи и програмисти, но нямат физически работодател, а се ръководят през базирани в интернет дружества. Тези цифрови платформи посредничат и организират работата между работници и техните клиенти. Според Еврокомисията около 5.5 млн. от тези хора се регистрират като самонаети, въпреки че имат право да работят на трудови и граждански договори с всички допълнителни права, които произтичат от тях.

Бизнес моделът на цифровите трудови платформи се базира на основани на алгоритми технологии за търсене и предлагане и позволява на хора, които трудно си намират работа, като млади хора, мигранти и лица с увреждания да се трудят или да получават допълнителни доходи.

В момента половита от работещите през платформа печелят по-малко от нетното минимално почасово работно заплащане. Те изпълняват платени задачи около 12.6 ч. седмично, докато 8.9 часа от времето им минава в чакане да им се възложи работа или в проучване на задачи, за което не им се заплаща, изчислява Комисията.

Според Брюксел новата уредба ще е от полза и на държавните финанси, тъй като излизането на светло на работещите през платформите ще вкарва в националните им бюджети между 1.6 млрд. и 4 млрд. евро годишно от един пазар с оборот около 20 млрд. евро.

Платформи - работодатели

Тъй като трудовите права на такива работници са уредени само в няколко държави, Брюксел предлага да се приеме директива, която да задължи всички 27 еврочленки да уредят трудовите им права.

Според проекта, представен в Брюксел в четвъртък, се въвеждат критерии за правилно определяне на трудовия статус на хората, работещи през цифрови платформи, и нови права за работниците и самостоятелно заетите лица по отношение на алгоритмичното управление, чрез което се ръководят платформите.

Комисията предлага платформите да се разделят на две групи - такива, които могат да се определят като работодатели и да наемат на договори работниците, и такива, които могат да ползват само самонаети лица. За да се превърне в работодател платформата трябва да отговаря на два от шест критерия, сред които дали компанията е определила размер или таван на възнаграждението, контролира ли работниците си чрез електронни средства, ограничава ли свободата им да отказват задачи и да избират по колко и кога да работят, трябва ли да носят униформа и могат ли да привличат като собствени клиенти, лица, обслужвани от компанията, за която работят.

Предложеното законодателство ще се отнася само до платформи, които предлагат работа, извършвана от физически лица, но не и за такива, които само рекламират оферти или заявки за услуги или показват наличните доставчици на услуги в определена област. Бъдещета директива няма да се прилага и за доставчици на услуги, чиято основна цел е използването или споделянето на активи, като онлайн платформите за краткосрочно отдаване под наем на места за настаняване.

Прозрачност на алгоритмите

Еврокомисията предлага и да се уреди и въпросът с информацията, която платформите трябва да споделят с работниците си за използваните от тях системи за автоматизирано наблюдение и вземане на решения. Според предложението те ще трябва да получават информация за това как ги наблюдават, ръководят и оценяват, включително от клиентите, а също и на какъв принцип се определят заплатите им, разпределят се бонусите и задачите, които трябва да изпълняват. Цифровите платформи ще трябва да осигуряват и човешки контакт на служителите си за уреждане на спорове.

Предстои директивата да бъде приета от Европейския парламент и от страните членки преди да влезе в сила. След това държавите ще имат още две години да променят вътрешното си законодателство, така че да отговаря на европейските стандарти.

Дневник