Основните органи, които трябваше да организират президентските избори в Либия, се разпуснаха три дни преди датата им, 24 декември. Това на практика отложи провеждането на първия подобен вот в страната след десет години кървава война и притесни международната общност.

В арабски и други медии изтече заповед на ръководителя на националната изборна комисия Имад ас Сайех. С нея се "разпускат офисите на регионалните и местните офиси и комисии". Вчера източник на "Ал Джазира" в борда на директорите на комисията потвърди, че документът е автентичен. Снощи арабската версия на сайта на телевизията писа за "очаквания либийското събрание на депутатите (парламентът - бел. ред.) и избирателната комисия да обявят официално, че е невъзможно президентските избори да се състоят навреме и да се отложат с няколко седмици или месеца, за да се създаде подходяща атмосфера".

Междувременно либийската телевизия "Ал Ахрар" разпространи писмо, според което изборната комисия предлага датата 24 януари (съдържанието му се вижда и във вградения туит), но потвърждението на датата предстои. Практиката с отлагането с години на вота сочи, че тя може да не е последната. Освен това консултативният съвет, формиран към правителството на националното съгласие с международни споразумения от 2015 г., иска вотът да е през февруари.

Според "Ал Джазира" част от кандидатите за президент са се срещнали в Бенгази, да са обсъдят следващите стъпки за изборите.

Такива дискусии са проведени и между временния президент Мохамед Юнус ал Менфи и египетския държавен глава Абдел Фатах ас Сиси в Кайро. В последните седмици страните в либийската криза започнаха да мобилизират собствени въоръжени сили край Триполи и другаде, а местни медии говорят за напрежение в столицата.

Не е известно какъв времеви хоризонт се крие зад подобни нагласи: дали отлагането е кратко и въпрос да се решат технически проблеми, или с шест месеца, които на теория могат да създадат сигурност за навременното изглаждане на противоречията, но могат само да доведат до ново изместване и задълбочаване на кризата.

В региона и в международната общност тази ситуация буди тревога. Сигнали, че дългоочакваните президентски избори ще бъдат отложени, имаше и по-рано този месеца, а парламентарните вече се изместиха. Опасенията са, че задълбочаващият се политически вакуум ще доведе до още насилие и икономически хаос.

Твърде много проблеми

Отлагането на изборите бе в известен смисъл предизвестено. ООН положи усилия вотът да не се провали с разговори с всички ангажирани страни в последния момент.

С вчерашните съобщения и разпускането на избирателните органи обаче процесът официално се върна по-близо до началната си точка. Институциите признаваха, че изборите няма как да се състоят - най-малкото защото няма списък на кандидатите, допуснати до изборите.

Друга спорна точка се отнася за това дали сегашното правителство на националното съгласие има право да остане на власт, след като формалният му мандат изтече на 24 декември.

Поне няколко имена в списъка на кандидатиралите се - сред тях свързани с конфликта и със стария режим от времето на убития през 2011 г. Муамар Кадафи - създават напрежение. Сред тях е и сегашният премиер Абдел Хамид Дбейба, оглавил временното правителство на националното съгласие. При назначаването на поста след заседание под егидата на ООН в Женева богатият бизнесмен Дбейба се зарече, че няма да бъде част от президентските избори и само ще подготви разделената страната за тях.

Нещо повече, почти никаква работа не е завършена по основни точки в пътната карта, договорена през октомври 2020 г. (заедно с ангажимента за избори): няма съгласие дори за конституционните механизми за проверка и баланс на властта на президента.

Пробойните в усилията да се състои вотът се усетиха още през октомври, когато институциите започнаха да спорят за прието от камарата (преместила се в Тобрук още преди години като част от разделението в Либия) изборно законодателство. Въпроси възникнаха и около дисквалификацията на знакови кандидати. Този месец изборната комисия обяви, че засега няма да публикува окончателния списък. Проблеми със списъците формално отложиха и парламентарния вот най-рано за януари.

Общата цел внезапно се отдалечи

Макар и белязани от напрежение и спор дали кандидати (и без това поляризиращи фигури - от бившия командир от времето на убития лидер Муамар Кадафи, Халифа Хафтар, до сина му Сейф ал Ислам Кадафи) имат или нямат право да участват, изборите създаваха усещане за спокойствие и обща цел, помогнало да се потуши напрежението след знаковото примирие от 2020 г.

Преди него либийският конфликт прерасна в опасно противопоставяне между външни сили - от Турция до Египет, Русия и Обединените арабски емирства - наричано от някои експерти "извънтериториална война". Тестът на бойните технологии на бъдещето изправи едни срещу други силите на международно признатото в Триполи Правителство на националното съгласие (тогава с друг състав и с топли връзки с Анкара) срещу тези на живелия дълги години в САЩ, но утвърдил се в хода на конфликта като водещ актьори Хафтар.

Намесата на ООН в решаващ миг от конфликта все пак помогна да се избегне кръвопролитие, след като Турция обърна хода на войната в полза на Триполи и силите подеха офанзива на изток, а в конфликта с Либийската национална армия се присъединиха и хиляди чуждестранни наемници.

Важна роля тук имаше временният пратеник на ООН Стефани Уилямс (постът, който отказа да заеме за постоянно бившият външен министър Николай Младенов). Уилямс, която наскоро се върна в процеса като специален съветник на ООН, започна тази седмица спешни преговори за изход от ситуацията. Дипломатът Ян Кубиш, който се оттегли миналия месец по-малко от година след назначаването си, се свързва със задълбочаващия се хаос, защото е критикуван, че не е направил достатъчно на терен, за да убеди либийските актьори да положат усилия и да решат проблемите преди изборите.

Дневник