Турция отчете рекордна инфлация за миналия месец - 36.08% на годишна база - след срив на стойността на лирата миналата година, докато президентът Реджеп Тайип Ердоган дава приоритет на растежа и създаването на нови работни места.

Транспортът и хранителните продукти поскъпнаха в последните месеци, а данните за декември предполагат рязък растеж на инфлацията при над 21 на сто за ноември.

Само цените на дребно са се увеличили с 13.58% за месец според данните на Турския статистически институт (Тюркстат). Цените на храните - около една четвърт от потребителската кошница - са скочили с 43.8% на годишна база през декември (централната банка прогнозираше около 23.4 на сто).

Новите данни отчасти се дължат на паричната политика на централната банка, ускорила срива на турската лира. Той на свой ред оскъпява вноса - от енергия до много суровини, нужни на турската индустрия.

Това поставя Турция на осмо място по годишна инфлация в света според платформата Trading Economics. "Ройтерс" отбелязва, че данните са надхвърлили очакванията на анкетирани от нея експерти с медианен резултат 30.6 на сто. В "Блумбърг" медианната прогноза бе 27.36 на сто.

Рекорд за управлението на Ердоган

Такива стойности Турция не помни, откакто Ердоган е на власт. Неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) пое управлението в момент, когато турската икономика бе в тежка криза, а инфлацията за 2002 г. бе почти 45 на сто на годишна база по данни на Световната банка.

За следващата година - през която Ердоган става премиер - тя спада до 21.6%. Икономическата стабилност се смята за основна причина ПСР да се задържи на власт две десетилетия.

Популярността на Ердоган пострада силно заради състоянието на икономиката в последно време, въпреки че Турция отчита добри резултати по показатели като растеж или износ. Той самият изтъкна (както правят и националните медии) днес, че най-важни са добрите резултати в търговията - износът се е увеличил с една трета миналата година до 225 млрд. долара.

В последните месеци, докато опозицията настоява за предсрочни избори, проучвания очертават като възможно той да загуби президентския пост на следващия вот.

Ердоган настоява, че гласуването - за парламент и президент едновременно съгласно версията на конституцията отпреди няколко години - ще се състои по план, през 2023 г., защото чести избори имало само в примитивни племена.

"Майката и бащата на всички злини"

През есента турската централна банка няколко пъти свали водещата лихва независимо от тенденцията централните банки да повишават процента ѝ, за да се борят с инфлацията. В резултат на решенията в Анкара пазарите реагираха с удар по стойността на турската валута (загубила общо 44% от нея миналата година) - подобен ход се смята за липса на воля за овладяване на инфлацията.

Ердоган обаче се смята за враг на лихвените проценти - наричал е лихвата "майката и бащата на всички злини". Дори в последния ден на годината той призова жителите да държат спестяванията си в лири и да дадат златото си на банките. Според него Турция навлиза в ситуация на нов икономически модел, но ударът на политиката му върху спестяванията и жизнения стандарт на турците, както и върху възможностите на бизнеса силно се отрази на популярността му.

Според някои икономисти твърдият курс на Ердоган е сред причините да има риск от още по-висока инфлация - например 50% - до пролетта. Повишаването на лихвите се смята за едно от решенията, след като бяха свалени от 19 на 14 на сто само за няколко месеца. Централната банка обаче няма да се събере за обсъждане на лихвите преди 20 януари, а собственият ѝ доклад за инфлацията предстои на 27 януари.

След няколко директни интервенции банката опита наскоро да успокои напрежението със схема за защита на депозитите и други инструменти, които успяха да овладеят срива на лирата, но не и да я стабилизират напълно. За кратко през декември тези мерки я приближиха до 10 за долар, но днес се търгуваше за повече от 13 за долар.

При това електричеството и природният газ наскоро поскъпнаха с по съответно 50 и 25 на сто. Миналия месец освен първи организирани от синдикатите протести заради кризата в Истанбул имаше и опашки за субсидиран хляб. Сред мерките, избрани от екипа на Ердоган, бе и увеличение на минималната заплата с 50 на сто, което също раздели експертите.

Централната банка настоява, че сегашната ситуация е резултат от "временни" фактори и данните през януари ще са различни.

Дневник