След десетилетия на напрежение Турция и Армения ще започнат работа по загърбване на различията с първите преки контакти между делегациите им в руската столица. Това става малко над година след като отношенията между Ереван и Анкара се обтегнаха още повече, докато турската страна подкрепяше (дипломатически и военно) Баку в конфликта за населения с арменци азербайджански анклав Нагорни Карабах.

Границата на Турция и Армения е затворена от 1993 г. Оттогава имаше опит за подобряване на отношенията, докато сегашният президент Реждеп Тайип Ердоган бе премиер, но той се провали (отчасти заради Азербайджан). Именно конфликтът между Армения и Азербайджан стана повод за затварянето на границата: това бе акт на солидарност, когато през 90-те Ереван отбеляза фактическа победа чрез окупацията на населената с арменци територия.

Технологиите помогнаха на Азербайджан да обърне ситуацията в своя полза миналата година и да си върне до голяма степен контрола на анклава. Армения прие примирие с посредничеството на Москва и се оказа в слаба позиция; имаше и опит премиерът Никол Пашинян да бъде заставен да напусне насред народното недоволство от загубата.

Очакванията на Ереван

Миналата седмица турското министерство на външните работи съобщи, че първата среща на специалните представители на Турция и Армения ще се състои на 14 януари в Москва. По тези преговори всъщност се работи още от карабахския конфликт през 2020 г., когато Ердоган заговори за възможността да бъде протегната ръка към Армения. През октомври миналата година заяви, че не вижда "пречка" за нормализация.

Армения очаква установяване на дипломатически отношения и отваряне на границата с Турция в резултат на диалога с участието на специалните представители на двете страни, обяви днес говорителят на арменското министерство на външните работи Ваан Унанян, цитиран от "Арменпрес".

Като предварителен жест Ереван се отказа от ембаргото за внос на турски стоки, наложено заради конфликта в Нагорни Карабах, а Анкара възобнови чартърните полети.

На 15 декември Турция назначи Сердар Кълъч, бивш посланик на страната в САЩ, за специален представител в диалога между Анкара и Ереван. Три дни по-късно и Армения назначи своя специален представител - заместник-председателя на арменския парламент Рубен Рубинян.

В знак, че и Ереван желае помирение, арменската страна няма да настоява на най-трудната тема с Анкара в преговорите: геноцида, довел до смъртта на близо 1.5 млн. арменци в Османската империя, който Турция не признава (а нарича "масови убийства).

Дневник