Осем хиляди километра зеленина от атлантическия бряг на Сенегал до червеноморския на Джибути - засаждането на бариера, спираща Сахара, караше политици и предприемачи да повдигат вежди.

Вече не е така. След петнайсет години безплодни опити за набиране на нужното финансиране проектът, който трябва възстанови екосистемите, да забави опустиняването и да даде прехрана и поминък на милиони борещи се с бедност и несигурност, внезапно започна да става интересена на света.

Оптимизмът може да е преждевременен, но през 2021 г. от правителствата, бизнеса и някои местни общности дойдоха сигнали, чакани с години: международни спонсори обещаха над половината от нужните десетки милиарди; досега бяха събрани само два. "Най-голямата жива структура на Земята", както я нарича ООН, вече не изглежда напълно неосъществима.

Опитът на поне една от държавите сочи, че ако "стената" се гради упорито, възстановяването на природата ще даде на милиони африканци нещо, което конфликтите, политиката и климатът им отнемат от години: сигурност и надежда. При това ще дойдат от първата толкова мащабна инициатива, замислена изцяло от африканци за африканци.

Колко сложно е всъщност да се изгради 8000-километрова стена от дървета? Защо вече не е стена от дървета, а мозайка от растения? Как, заедно с почвата, ще помогне и на климата, и на сигурността, и на икономиката? И може ли изобщо да се осъществи, въпреки че - обратно на някои очаквания - се оказа икономически изгодна?

Когато природата умира пред очите ти

Сахел (от арабски - бряг) е обширен регион в Африка от Атлантическия океан до Червено море с площ 3.05 млн. кв. км - малко по-малка от Индия. На север е Сахара, на юг - Суданската савана. В огромната равнинна област пустинята настъпва, отчасти заради навяващите пясък сезонни ветрове. Затова от 14 -те държави в сухия регион единайсет (Сенегал, Мавритания, Буркина Фасо, Мали, Нигер, Нигерия, Чад, Судан, Южен Судан, Етиопия, Еритрея и Джибути) се ангажираха с Великата зелена стена.

Маршрутът на стената. Ако проектът се осъществи, ще е най-голямата жива структура на земята, три пъти по-голяма от Големия бариерен риф. Дори накрая да не заслужи това определение (дадено веднъж от ООН) заради промяната в първоначалния план за кордон от дървета, "стената" може да преобрази и голяма част от континента, при това за пръв път с помощта на международна инициатива, изготвена от африканци за африканци.

Тук "климатични бежанци" и "климатичен джихад" не са абстрактни понятия от бъдещето. Осемдесет процента от земята е засегната от деградация. Затопляне, обезлесяване, увеличаване на населението и лошо управление на нивите и пасищата и правителствено безсилие обричат десетки милиони жители на несигурност. Това е плодородна почва за конфликти с престъпници, сепаратисти и джихадисти отнемат хиляди животи, които понякога дори влизат в емисиите на международните новинарски канали.

Предложената за пръв път през 2005 г. "стена" бе подкрепена официално от Африканския съюз през 2007 г., за да подобри поне малко тази среда.

Великата зелена стена според първоначалния план към 2030 г. - 8000 км дължина, 11 държави, 1 млн. кв. км възстановена земя, 250 млн. тона, уловени въглеродни емисии, 10 млн. създадени работни места, $43 млн. необходими средства, под $2 млрд. налични средства до януари 2021 г.

Дневник