Европа е притеснена: Западна Африка, където въоръжени конфликти са източник на напрежение и за континента, изведнъж се оказа в ръцете на нови автократи, взели властта заради сблъсъци с ислямисти, с които основният съюзник Франция не се справя, а Русия изглежда все повече като алтернатива.

Тази седмица Буркина Фасо стана третата западноафриканска държава, в която бе извършен преврат в последната година, след Мали и Гвинея.

С поглед към последните две години превратите стават четири, защото в Мали бяха два. Тази държава, заедно с Буркина Фасо, е част от коалицията G5 Sahel, водена от Франция срещу екстремизма. Мисията започна през 2015 г., а оттогава властите в тези и други държави са гневни от слабите резултати.

В още една държава, Чад - един от основните френски съюзници - военните на практика взеха властта през април 2021 г., след като президентът Идрис Деби бе убит на фронта. Макрон бе на погребението и даде знак, че не подкрепя бъдещия формат на управление. Събитията там не бяха осъдени подобно на другите държави в региона, нито окачествени ясно от международната общност като преврат, но подобно на Мали, бе обявен 18-месечен преходен период преди избори. Дотогава управляват правителства, събиращи военни и цивилни. Изборите в Мали, след втория преврат, обаче бяха отложени.

Между Мали и Буркина Фасо се появи още една прилика: към последната държава преди дни протегнаха ръка наемници от Русия.

Недоволството към Франция в региона расте, а Париж настоява, че войниците му няма да работят рамо до рамо с руски и други наемници, каквито все повече присъстват на терен в Мали.

"Още две седмици"

Европейските съюзници решиха вчера, че до две седмици ще изготвят план как точно ще продължи борбата с екстремистите в Сахел - обширен регион от Сенегал до Джибути, в който попадат всички изброени държави заедно с Нигер и Мавритания, а те също са част от G5.

Положението с хунтата в Мали вече е неустойчив, обясни Франция на срещата. С хунтата се работи трудно и операциите на Париж са ограничени вече половин година. Само отчасти обяснението е в работата с "Вагнер", отчасти - в отказа да се свикат избори след двата преврата. Париж не е сам в преценката си: за "Ройтерс" датският министър на отбраната Трине Брамсе обясни след виртуалната среща, че "хунтата не се интересува от избори" и отношението ѝ към демокрацията не е важно само за интересите на Дания. Страната е важна, защото хунтата изрично поиска изтегляне на силите на Дания от специалния контратерористичен екип "Такуба" в Сахел от 15 европейски държави заради коментарите ѝ за ситуацията в Мали.

Това засега не възпира други участници в мисията - Норвегия, Унгария, Португалия, Румъния и Литва ще изпратят сили тази година. Особено важни са френските операции в Сахел, където Париж е гръбнакът на G5 Sahel и има над 4000 военни (контратерористичните сили са известни като "Бархан"), а ще ги съкрати наполовина до 2023 г. Френската позиция засега е, че "Такуба" ще продължи; въпросът е как.

Демокрация, "когато условията са подходящи"

Нов повод за безпокойство дойде от Буркина Фасо, където военен, написал книга за борбата с екстремизма и сражавал се в челните редици срещу ислямистите, взе властта. Пол-Анри Дамиба свали президента Рош Каборе (преизбран през 2020 г. и към момента задържан) а в първите си коментари обясни, че държавният глава е виновен за провала в сигурността. Ясно очерта целите пред военната си власт: да се ограничат значително районите "под терористично влияние".

По думите му връщането към конституционния ред ще е възможно, "когато условията са подходящи"; дотогава с екстремизма ще има "война". Обещава "пътна карта" за реформи, която ще изготви с "части от обществото". Иска подкрепа от международната общност за "възможно най-бърз изход от кризата".

    "Когато условията са подходящи, според срока, който ще постави народът ни с целия си суверенитет, се посвещавам на връщане към нормален конституционен ред."

полковник-лейтенант Пол-Анри Дамиба, лидер на хунтата в Буркина Фасо

Засега Буркина Фасо не може да разчита на преките си съседи - икономическия блок от 15 западноафрикански държави ECOWAS. Организацията санкционира Мали и Гвинеия и ги отстрани. В избора си обаче Уагадугу не остава без алтернатива.

Една конкретна част от международната общност

 

Дамиба не уточни с коя част от "международната общност" иска да работи, но превратът недвусмислено съвпада с момент, когато Русия се надпреварва с Франция в опита за овладяване на ислямистите. В края на миналата седмица Съединените щати и ООН потвърдиха, че руската частна военна компания (ЧВК) "Вагнер" действа с поне стотици наемници в Мали. За споразумението между хунтата в страната и "Вагнер" се говори от месеци.

Всъщност ЧВК от Русия вече предложи помощ и на Буркина Фасо. Едва ден след преврата по улиците имаше и руски знамена, протестиращи призоваха за по-тясно сътруднимчество с Москва, а свързаната с ЧВК "Вагнер" "Асоциация на офицерите за международна сигурност" заяви в "Туитър", че руски инстуктори могат да обучават армията.

В писмото се говори за спомените на старите поколения и носталгията по времената на военно-техническо сътрудничество на някогашната Горна Волта (от 1984 г. - Буркина Фасо) със Съветския съюз. В кризата, продължава писмото, екстремистите печелят територии, френската армия - не.

Как са се озовали знамената на демонстрации в подкрепа на преврата, не е известно. "Ню Йорк таймс" пише, че митинтът е "един от признаците за опити да се прокара път за намеса на Русия във вътрешните работи на още една държава."

Отвъд този очакван коментар, недоволството в обществата в Сахел назрява отдавна, а с него - и желанието да се търсят алтернативи. В Уагадугу наблюдават Мали внимателно. Две седмици преди преврата френскоезичен местен вестник повдига въпроса: ами ако жителите се обърнат към "Вагнер", както други африкански страни и Сирия?

При превратите в Мали демонстранти развяваха няколко знамена и руското бе само едно от тях. В социалните мрежи можеше да се открият възгласи на подкрепа към няколко държави: Русия, Турция, Китай. В Буркина Фасо в последните месеци имаше протести с искане французите да си тръгнат. Според изданието "Дейли бийст" и в Буркина Фасо новият лидер Дамиба, още като войник, е предлагал на сваления от него Каборе да потърси помощта на "Вагнер".

Вероятно авторът на книга за контратероризма и нов управляващ Данима е наблюдавал работата на наемците в държави, където те вече присъстват на терен: споменатите ЦАР и Мали, но и Либия и Судан. В цитирания френскоезичен вестник от Уагадугу може да се прочете и следният пасаж:
"Бях щастлив, когато в края на миналата година узнах, че властите в Буркина Фасо са подписали споразумение с Турция, която, каквото и да се говори, е военна сила. Защо да не направим същото с Русия, ако "Вагнер" успее в Мали"?

Последиците: не само в геополитиката

 

Състезанието между Русия, Китай, Запада и други сили е един от аспектите на конфликта с екстремистите в Сахел. Близо 15 млн. души в Буркина Фасо, Мали и Нигер ще се нуждаят от хуманитарна помощ - с 4 млн. повече, отколкото през 2021 г., по данни на ООН от вторник. Мартин Грифитс, който в ООН отговаря за хуманитарни въпроси, изтъкна няколко фактора, само част от които могат да се премахнат с мирни средства, а това ще отнеме години:

    "Конфликтите, сушата, хранителната несигурност и насилието по полов признак - всички тези проблеми се разрастват по-бързо от наличността на подкрепата."

Мартин Грифитс, подсекретар на ООН за хуманитарни въпроси

Тази седмица неизвестните в уравнението на сигурността в Сахел се увеличиха с едно: Русия. Освен в Мали и Централноафриканската република (която не е основен елемент в европейските контратерористични усилия), Москва дава заявки за присъствие чрез "Вагнер" и в Буркина Фасо. Появяват се и сведения за други държави в Сахел, но предстои те да бъдат потвърдени.

По-малко видими за Европа са последиците за регионалната политика и разбирането за демокрацията. Западна Африка бе регион, в който конституционната демокрация вече стана нормата, а сега в три държави в него начело са "силни" военни. Да се говори само за разочарование от демократично избраните лидери, би било твърде опростенческо, пише за Би Би Си регионалният анализатор Пол Мейи.

В Гвинея сваленият миналата година президент Алфа Конде сам бе станал твърде автократичен, след като бе избран като първия демократичен през 2010 г. - десет години по-късно той сам промени конституцията, за да си даде право на трети мандат. Обществото подкрепяше. В Буркина Фасо и на улиците, и в казармите, ислямистките атаки изпълвят с гняв.

Войниците чувстват, че биват изпращани на фронта с твърде леки оръжия, много малки заплати и дори недостатъчно храна, за да изнасят тежестта (а в кървав сблъсък с джихадисти миналата година загинаха 53-ма). Над 1000 училища са затворени в последната година заради насилие на север и североизток, над 1.5 млн. души напуснаха домовете си, над 2000 са убити. През юни 174 цивилни загинаха при жестоки атаки на бунтовници в две села, припомня Мейи.

И в Мали джихадистки атаки дадоха гласност на недоволството и доведоха както до протести, така и до първия преврат през 2020 г. въпреки усилията на правителството, регионалните съюзници и Франция.

    "Някои коментатори предполагат, че отговорът на кризата в Сахел е станал твърде обвързан със сигурността и че истинският отговор е в развитието. Из региона обаче мнозина отговарят, че не е възможно справянето с икономическите и социалните предизвикателства, преди първо да се даде сигурност."

Пол Мейи, регионален анализатор, за Би Би Си

С други думи: и западноафриканците ще работят първо с онези сили, които им дават сигурност, а едва след това ще мислят за голямата политика.

Дневник