Парламентът на доминираната от етнически сърби Република Сръбска в Босна и Херцеговина гласува "за" законопроект, с който създава свой собствен съдебен съвет в разрез с конституцията на страната.

Този ход само задълбочава кризата, разразила се преди половин година. Тогава членът на босненското президентство от сръбска страна Милорад Додик разтревожи Сараево и международната общност с решение за бойкот на националните институции и план Република Сръбска да излезе от правораздаването и данъчната политика, а и да направи стъпки към създаване на собствена армия и апарат за сигурност. Всичко това бе в отговор на решение на бивш представител на международната общност да криминализира отричането на геноцид и възхвалата на военни престъпления.

Стъпките на Додик разтревожиха мнозина в страната и чужбина заради риска от създаване на паралелни институции, разпад на Босна или дори дестабилизация четвърт век след края на войната със 100 хил. жертви.
Днешното решение, макар законопроектът да е далеч от влизане в сила, поставя под въпрос правната система на страната. Босненският Висш съвет на съдии и прокурори е органът, единствено упълномощен да назначава и взима дисциплинарни мерки срещу съдии и прокурори.

Законопроектът бе приет в отсъствието на Додик, а от националната опозиция попитаха защо той е решил да не присъства, ако този ход е толкова важен за бъдещето на Република Сръбска.

Сепаратизъм на пауза

Общо 45 от присъствалите 64 депутати подкрепиха; отсъстваха други 19. Със закона се регламентират работата, организацията, компетенциите и мандатът на съдебния съвет.

С друг законопроект бе отворена възможност за създаване на собствена агенция за лекарствата на Република Сръбска.

Додик настоява, че алтернатива на това отделяне от националните институции е предоговаряне на отношения в Босна, където властта се базира на деликатен баланс между сърби, бошняци и хървати (Додик твърди, че това става за сметка на сърбите). В противен случай според него е възможно отделяне на Република Сръбска от Босна, колкото и (по думите му) да не го желае.
Все пак членът на босненското президентство направи крачка назад в последно време. В края на януари, само седмици след провокативно интервю, предричащо разпада на Босна и конфедерация със Сърбия, той заяви, че дори законът за съдебния съвет да бъде одобрен, няма да влезе в сила поне година, а съветът ще заработи три месеца по-късно. Преди това обещаваше приемане на закона и излизане от босненската съдебна власт още през януари.

Това означава, че законът хипотетично би влязъл в сила след изборите през октомври тази година - ако те действително се състоят, защото за момента зависят от провеждането на спорна реформа на изборното законодателство.

Противоконституционност

Проектите трябва първо да преминат през Съвета на народите в Република Сръбска, който да прецени дали е накърнен националният интерес на някоя от общностите в Босна и Херцеговина, след това - и от Конституционния съд на същата съставна част (а не от националния на Босна).

Тези закони обаче са фактически противоконституционни от гледна точка на самата Босна и Херцеговина. Причината е, че основният ѝ закон не позволява връщане на компетенции. Дори там, където Босна след Дейтънското мирно споразумение е позволявала Федерация Босна и Херцеговина (съставната част, доминирана от бошняци и хървати) и Република Сръбска да имат собствени институции без върховна национална в дадена сфера, конституцията не допуска прехвърляне на правомощия обратно към съставните части, щом веднъж са били делегирани на национален орган. Босненски съдебен съвет има още от 2004 г.

В резултат в Сараево имаше очакван силен отзвук срещу този ход, а от бошняшката Партия за демократично действие се чуха обвинения, че в станалото в Баня Лука има "елементи на държавен преврат" с призив Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина да реагира.

Босненското издание "Кликс" отбелязва, че дебатът преди приемането на закона е бил съпътстван с взаимни обвинения от властта и опозицията в предателство на интересите на Република Сръбска. Опозицията поставя въпроса дали решението означава край на босненския съдебен съвет и ако не, как и дали ще се разпределят компетенции между двата органа.

Дневник