Българин оспорва Теорията на относителността на Айнщайн – един от фундаментите на съвременната физика. Това стана днес на пресконференция, по време на която Сашо Сълков представи най-новата си книга „Теория на абсолютността”. В нея авторът оспорва Айнщайновата теория, проследявайки хронологията на нейното създаване, където, според него, се корени и проблемът. „Това е една изключително деликатна тема, защото името на Айнщайн се е превърнало в икона и всеки, който дръзне да постави под съмнение неговата „религия”, рискува да си навлече гнева на световната физична общност. Ето защо аз само ще изостря вниманието върху някои експерименти и факти, имащи отношение към Теорията на относителността, както и към нейното създаване”, споделя авторът. Според него грешката в теорията идва от базата, на която стъпва Айнщайн. Той приема за даденост резултата, получен от опита на Майкелсън и Морли, в който, той смята, че е допусната фундаментална грешка. Проблемът се състои в логиката, която двамата учени залагат в своя експеримент. В разсъжденията си за поведението на лъча, движещ се перпендикулярно на движението на Земята, те допускат обвързаност между поведението на светлинния лъч и източника, който го предизвиква – твърдение, което може да бъде вярно, само ако първият постулат за независимост на скоростта на светлината (от източника) е неверен. Достоверността на първия постулат не се поставя под съмнение нито от Сълков, нито от научната общност. Съмнението е насочено към втория постулат, който се потвърждава само и единствено от опита на Майкелсън и Морли, чиято логика, според автора, е погрешна. Това от своя страна отменя действието на втория постулат за независимостта на скоростта на светлината (от приемника), което обезсмисля и закона за постоянството на скоростта на светлината във вакуум. Оттук и Теорията на относителността се оказва безпочвена и невярна. Авторът посочва и следствията, породени от тази „пробойна” в теорията на Айнщайн, едно от които е, че червеното отместване в спектъра на светлината, идваща от далечните галактики, не се дължи на Доплеровия ефект, тъй като не е възможно да сме център на Вселената, и че Вселената не се разширява, а е хаотично движеща се. Това си твърдение той подкрепя с новооткрит ефект, наподобяващ Доплеровия, за който претендира за авторство. Не за първи път постулатът, че скоростта на светлината е постоянна, се оспорва. Преди няколко години английски учени също оспориха това твърдение на базата на анализ на светлината, идваща от квазерите (небесни тела, някои от които намиращи се на милиарди светлинни години от Земята), което е още една причина да се съмняваме в достоверността на Айнщайновата теория. Сашо Сълков е роден през 1959 г. в с. Борован, гр. Враца. Учи в Лесотехническия университет, но не се дипломира. През целия си живот се занимава с физика и извършва експерименти с подкрепата на неправителствени организации. Притежава над десет патента, два от които са продадени в Норвегия и Швеция. В момента се занимава с частен бизнес в областта на строителството и търговията с недвижими имоти. Съсобственик на Завода за яхти от стъклопластмаса край Царево.