България продължава да не отговоря на условията за влизане в еврозоната и Европейската комисия няма да я препоръча и в годишния си доклад за 2022 г. Това става ясно от документа, приет от изпълнителния орган на ЕС в сряда.

Затова пък Хърватия, другата държава, която се намира в чакалнята за еврото, валутно-обменния механизъм ERM II, изпълнява всички условия и може да очаква добри новини в началото на юли, когато се предвижда да бъде взето окончателното решение да стане 20-ата държава в еврозоната от 1 януари 2023 г.

Според доклада за сближаване на държавите, които още не използват общатата валута, България не отговаря на два от петте критерия за въвеждане на еврото - не е съобразила изцяло законодателството си с изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и не може да гарантира стабилност на цените.

Висока инфлация

Европейската комисия посочва, че съгласно критериите за оценка средната инфлация за последната година не може да се отклонява с повече от 1.5% над нивото на трите най-добре представящи се ЕС държави, което България не е успяла да постигне.

При референтно ниво от 4.9% инфлацията в България през миналата година е била 5.9%, докато в Хърватия тя е задържана на 4.7%. Припомня се, че България е била над минималните нива за инфлация и през 2020 г. - 2.6% при таван от 1.8%.

"От началото на 2022 г. конфликтът между Русия и Украйна добави инфлационен натиск чрез по-високи цени на енергията и суровините и чрез добавяне на напрежение към вече разтегнатите вериги за доставки. Следователно инфлацията се повиши допълнително във всички разглеждани страни в началото на 2022 г., макар и в различна степен", се казва в докладът, който оценява, че в пет от проследяваните седем държави, неизползващи еврото, поскъпването е над пределните нива.

Между май 2021 г. и април 2022 г. тя е по-ниска само в Швеция (3.7%) и Хърватия (4.7%), както и в държавите от еврозоната - 4.4%.

В същото време останалите са над пределните стойности: България (5.9%), Чехия (6.2%), Румъния (6.4%), Унгария (6.8%) и Полша (7%).

От изброените обаче само България и Хърватия са подали молби за приемане на еврото и имат ангажимент да удържат инфлацията в определени граници.

Правна съвместимост

Критерият за несъответствие на законодателството се отнася за държавите, които не са приели еврото, като докладът посочва, че при оценката "ЕЦБ не се ограничава до формална оценка на буквата на националното законодателство, но може също да прецени дали прилагането на съответните разпоредби е в съответствие с духа на Договорите (на ЕС) и Устава (на банката)".

Добавя се, че ЕЦБ е особено чувствителна за всякакви признаци на натиск върху органите за вземане на решения в централните банки" и че "вижда необходимостта от гладкото и непрекъснато функциониране на органите за вземане на решения на централните банки".

"В това отношение съответните органи на държава-членка са длъжни по-специално да предприемат необходимите мерки, за да осигурят навременното назначаване на приемник, ако длъжността на член на органа за вземане на решения на националната централна банка, се освободи", пише в доклада.

Управляващите не успяха през април да вземат решение за избор на нов управител на БНБ на мястото на сегашния - Димитър Радев, чийто мандат е изтекъл през юли 2021 г.

Посочват се редица проблеми в Закона за БНБ, свързани с освобождаването и назначаването на управата на централната банка, тяхната независимост, покупката на ценни книжа и кредитирането. Законът не е съобразен и с бъдещите правомощия на ЕЦБ спрямо паричната политика, управлението на валутните резерви, събирането на статическа информация, работата на платежните системи, печатането на банкноти и сеченето на монети, одитирането и финансовата отчетност, налагането на санкции, след влизането на България в еврозоната.
"Законът за БНБ не отговаря на всички изисквания за независимост на централната банка, забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. България е държава-членка с дерогация и следователно трябва да спазва всички изисквания за адаптиране съгласно член 131 от Договора ", се казва в доклада на Еврокомисията.


При влизането си в ERM II преди две години българските власти поеха ангажимент да прилагат специфични политически мерки по отношение на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката за несъстоятелност и рамката за борба с изпирането на пари. България също така обеща да продължи да осъществява мащабните реформи в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност в България.

В доклада се посочва, че при анализа са взети под внимание и други фактори от значение за икономическата интеграция и конвергенция, включително развитието на платежния баланс и интегрирането на България на продуктовите, трудовите и финансовите пазари пазари на ЕС.

Трите изпълнени от България критерия са: престой от поне две години в чакалнята на еврозоната (от 10 юли 2020 г.), гарантиращ стабилност на валутния курс, нивото на дългосрочната лихва, което не трябва да е по-високо от 2% от лихвите на трите държави с най-стабилни цени и липса на процедура за прекомерен дефицит, заведена от Европейската комисия.

Докладите за сближаване на държавите, които още не са въвели еврото, излизат на две години, така че следващият ще бъде публикуван в средата на 2024 г., освен ако България по-рано не обяви, че е готова да въведе еврото и не поиска от Европейската комисия да я оцени извънредно. Това вече е правено от други държави, сред които Латвия, през 2013 г. - последната държава, допусната в еврозоната.

България заяви желание да се присъедини към еврото на 29 юни 2018 г., като се обвърза с извършването на редица реформи, за да подготви законодателната си база в съответствие с изискванията и да довърши реформите за промяна на законодателството в областта на прането на пари, несъстоятелността и надзора над банковия и небанковия финансов сектор, както и да подобри управлението на държавните фирми.

Към момента на подаване на молбата целта беше въвеждането на еврото да е от началото на 2023 г., но в последствие тя беше отложена за 1 януари 2024 г.

Хърватия е готова

Хърватия, която подаде молба за влизане в еврозоната една година след България и беше допусната в чакалнята заедно със София, получи същите условия - едновременно влизане в Банковия съюз и в ERM II, както и множество препоръки за законодателни и икономически реформи, които да я подготвят за използването на общата валута.

Две години по-късно Европейската комисия смята, че Загреб е изпълнил всички условия и отговаря напълно на техническите изисквания за въвеждане на еврото.

През септември 2021 г. Хърватия получи разрешение от ЕЦБ да сече евромонети, а през декември - прие плана си за подготовка за влизане в еврозоната.

През април държавите от еврозоната и ЕЦБ одобриха дизайна на хърватските евромонети и те ще могат да започнат да бъдат сечени от юли, когато финансовите министри от ЕС вземат решението за допускането на Хърватия в еврозоната и определят обменния курс, при който ще става това.


Монетата от едно евро изобразява животното белка - на хърватски език kuna, каквото е името на хърватската национална валута. Върху монетата от две евро ще бъде изсечена картата на Хърватия. За монетите от 50, 20 и 10 цента е избран образът на американския изследовател от хърватски произход Никола Тесла - един от най-значимите откриватели в областта на електричеството и магнетизма в края на XIX и началото на XX век.

Върху монетите от 5, 2 и 1 евроцента ще стои буквата за "й" от хърватската глаголица. Тя е нов знак, който липсва в българската глаголица, чийто вариант е хърватската, ъглеста глаголица.

Според правилата Съветът на ЕС, съставен от представителите на страните членки, ще вземе окончателно решение за приемането на еврото от Хърватия през първата половина на юли, след дискусии сред финансовите министри от еврозоната и европейските лидери. Междувременно Европейският парламент и Европейската централна банка трябва да дадат мнение, което има само консултативна стойност.

Дневник