Общественото мнение в България е разделено почти наполовина по темата със свалянето на правителството на Кирил Петков с вот на недоверие миналата сряда, 22 юни. Това показва експресен телефонен сондаж направен от "Галъп" сред представителна извадка от 800 души, проведен между 23 и 25 юни.

Изводите на социологическата агенция сочат, че сред първоначалните реакции към политическия катаклизъм преобладава с малко симпатията към правителството на Петков. Тя личи и в одобрение към бившия председател на Народното събрание Никола Минчев, също свален с гласовете на т. нар. "нова опозиция" от поста си.

Измереното одобрението към Никола Минчев е 39%, докато неодобрението към него е по-ниско - 31.6%. Неутрална позиция към бившия председател на Народното събрание са изразили 19.8% от анкетираните, а останалите се колебаят.

Според "Галъп" надделяват очакванията отново "Продължаваме промяната" да състави правителство в рамките на този парламент - 40.3%, а кабинет с мандат на ГЕРБ предвиждат 18.2%. Като цяло по-голяма част от анкетираните - 57.9% изразяват надежда да се състави правителство в мандата на 47-ото Народно събрание срещу 40.6%, които искат избори.

Друго заключение от сондажа е, че вината за падането на властта се вижда главно в грешки на самата власт, а обяснения, свързани с различни задкулисни планове не са получили широко разпространение.
Мнението, че правителството носи собствена политическа вина за падането си (65.2% съгласни срещу 33.6% несъгласни) надделява срещу обяснения от типа "имаше преврат от страна на мафията" (41.6% съгласни, но 51% несъгласни), "свали го Русия" (19.5% съгласни срещу 72.7% несъгласни) и т.н.

"Френското" предложение по проблема със Северна Македония не е успяло да убеди обществото, че интересите на България са спазени, въпреки подкрепата, която получи от по-широки политически кръгове. 25% смятат, че то е отчело в достатъчна степен българските интереси, но едно доста сериозно мнозинство от 59.5% смята, че те не са защитени. Останалите се колебаят.

Дневник