Корекции на учебниците, мерки за борба със словото на омраза и дискриминацията, реабилитация на жертвите на репресии заради българското им самосъзнание от югославско време - това са малка част от акцентите в двустранния протокол към Договора за добросъседство, който подписаха вчера първите дипломати на България и Северна Македония, Теодора Генчовска и Буяр Османи.

В България протоколът, чийто работен вариант не бе публикуван официално, повдигна въпроси още преди Народното събрание да одобри "френското" предложение за начало на македонските преговори с ЕС. В Северна Македония обаче той бе най-спорният от всички документи, целящи двете държави да намерят изход от задънената улица.

Македонският външен министър Буяр Османи нарече документа "реципрочен" и представи част от мерките, които трябва да предпиеме Скопие (има и някои за София) в следващите месеци. Независимо от аргументите, идващи от македонската страна, обаче отложеното публикуване засили подозренията към властите.

Някои от най-спорните моменти, предизвикали напрежение, след като проектът от юни изтече в медиите, се оказаха извън окончателната версия на документа. Македонски и международни експерти използваха и проекта, и финалния вариант, за да дават аргументи, че не базата на този текст и "френското" предложение Скопие прави прекомерни отстъпки за сметка на историята и идентичността.

Какво всъщност пише в протокола и къде са основните разлики между него и работния вариант?

Промените не са много

Окончателният текст на протокола включва няколко корекции на проекта, до чийто текст "Дневник" получи достъп през юни, покрива повечето от изискванията в пакета "4+1", по който работиха София и Скопие през първите месеци на годината и по който (с изключение на конституцията) имаше принципна договореност.

Част от ангажиментите в протокола са формулирани двустранно - не като условия за Северна Македония. В това няма нищо необичайно: самият договор е подписан почти изцяло с ангажименти, които поемат "двете страни" една към друга, без да се посочва конкретна. Промяна спрямо първоначалния вариант на протокола е, че още повече ангажименти са записани като поети и от двете страни, а не само от Скопие.

Има обаче и едностранни ангажименти. Освен въпроса за конституцията, другият най-ясен пример е свързан с отказа от претенциите за национални малцинства, който също е отделен специално за Северна Македония в Договора от 2017 г.

Отпаднали са някои от пасажите в квадратни скоби и курсив, които не бяха съгласувани от двете страни.

Историческата комисия

В обновената версия липсва констатацията, че напредъкът за цар Самуил и темата за богомилската ерес е малък в съвместната историческа комисия. Работата на комисиятга се оценява в новата версия като "под очакванията" (в първоначалния проект бе "незадоволително").

Още едно условие, което в първия проект бе само за Северна Македония, вече е двустранно: София и Скопие ще се информират взаимно за промените на съдържание на учебници, помагала и други и ще разменят копия на новите издания.
Ще бъдат чествани общи исторически събития иличности, договорени от комисията, и щъм тях ще се добавят и други "при наличие на политическа воля". Всички резултати и препоръки на комисията ще бъдат публикувани онлайн на страниците на двете правителства, щом държавите подпишат протокола.

Предвиждат се и между 8 и 10 срещи годишно по план за работа, който предстои да се създаде. Македонската страна не е скривала - а и източник на "Дневник" потвърди миналия месец в Скопие - че смята провеждането на подобен брой срещи за трудно постижим, но е готова да работи съгласно насоки от правителствата.


Отбелязва се, че работата на комисията не може да бъде спирана едностранно (както стана през 2020 г., покрай коронавируса и изборите в Северна Македония).

Учебниците

Промяна на надписи на паметници, табели, информационни материали в музеи, други обекти с образователно и културно значение, както и релевантната информация в електронни информационни масиви с публична собственост, в съответствие с чл. 8 ал.2 от Договора. Това трябва да стане не по-късно от две години след одобряването на препоръки за работата на комисията. Това също е част от исканията в "4+1".

Същото се отнася за методическите указания, учебниците и други релевантни учебни материали за образователната система. Оригиналите на съответните исторически извори трябва да бъдат достъпни, използвани и представяни при изучаването.

София и Скопие се договарят да публикуват "всички бъдещи резултати от работата на комисията" съвместно от двете страни до 6 месеца след приемането на договорените текстове чрез Съвместната междуправителствена комисия. Ако този срок не се спази, всяка страна ще може да публикува самостоятелно.

Променен е текст, задължаващ Северна Македония да предоставя на България копия на всички свои учебници, помагала и други "ревелантни учебни материали"; такова задължение, съгласно Договора за добросъседство, вече произтича и за "двете страни".

Промяна за цар Самуил

Постигнатото за цар Самуил в историческата комисия е заложено като ангажимент в протокола, но с някои промени:

  •     отпада силно символичното откриване на "обновени табели на крепостта на цар Самуил в град Охрид" съгласно препоръките на комисията, в което според първия проект трябваше да участват представители и на двете правителства;
  •     остава примерният урок за цар Самуил, изготвен на базата на препоръките, но не се упоменава изрично, че урокът ще бъде включен в македонската учебна програма: използвана е двусмислена фраза.


Конституцията и началото на преговорите


В този текст се говори за българското съгласие за първата междуправителствена конференция, ако "следващата Междуправителствена конференция за завършване на фазата на отваряне на преговорите" се проведе веднага след включването на "тези нейни граждани, които живеят на територията на тази държава и са част от други народи, какъвто е българският народ" (зад тази фаза вероятно се крият българите).

В частта от протокола за конституцията е записано още едно от исканията на България: Северна Македония да поеме ангажимента да потвърди, че нищо от основния ѝ закон не "може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Северна Македония". Това по същество БОЛД е преповтаряне на единствения едностранен ангажимент в Договора за добросъседство, който се отнася изключително към Скопие: отказ от всякакви претенции за "македонско малцинство" в България.

Говор на омраза

Външните министерства в София и Скопие ще са институции за контакт, за да се припознаят такива случаи: от надписи на обществени сгради и паметници и текстове в учебници до онлайн текстове (и такива в социалните мрежи).

Предстои и създаване на процедура с конкретни стъпки за "бързи и ефективни действия при идентифицирането на такива случаи".

И София, и Скопие трябва:

  •     да предприемат мерки за предотвратяване на "недобронамерена пропаганда" от институции и агенции;
  •     да обезкуражават "дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения".


И тези две точки, подобно на други в протокола, потвърждават дословно текстове от договора (в случая - чл. 11, ал. 6). В този и в други случаи условията на България биха фигурирали с два текста в преговорната рамка.


Жертвите на комунизма

Друг текст, който отсъства от договора, а е част от българските искания към Северна Македония: извинение към жертвите от перпресиите на режима между 1945 и 1990 г. Според протокола се иска от правителството в Скопие да "да осъди и да се извини за несправедливостите и репресиите, извършвани в миналото, пряко или косвено, от югославския комунистически режим срещу граждани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение, вкл. по отношение на българите".

Вторият момент е е ангажиментът на Северна Македония за пълно отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби на Държавна сигурност от комунистическо време (1945-1991 г.), с ясни възможности за "свободен, неограничен и своевременен достъп".

Този (също отсъстващ от договора) ангажимент за архивите е последван от декларация на България, ще ще продължи да предоставя достъп до архивите на комунистическите служби.

Какво трябва да направят София и Скопие след началото на преговорите

Описани са серия мерки за периода непосредствено след Първата междуправителствена конференция, която трябва да е същинското начало на преговорите на Северна Македония с ЕС.

Те включват различни области, в които се изискват действия от Скопие:

Учебниците. Промяна на учебника по география до 7 клас до началото на учебната 2023-2024 г. България ще бъде информирана за всички промени на съдържанието на македонските учебници и ще получава копия.

Двустранен ангажимент: учебници ще бъдат изтегляни при случаи на неоснователни етнически или териториални претенции и съдържанието ще бъде променяно.

Омразата. Условията тук са двустранни. Комуникацията за разпознаване на такива случаи продължава между двете външни министерства и ще трябва да се информират взаимно за предприети мерки за "отстраняване" на случаите в публичното пространство. Обвързва се отпускането на държавно финансиране за "нови книги, документални издания и списания, филми и друга художествена продукция, паметници на културата и чествания" с ангажимента да няма говор на омраза; финансирането ще бъде спряно (и възстановено от субекта) при нарушаване. Ще се предотвратява "недобронамерена пропаганда" от държавни субекти и ще се "обезкуражава" използването ѝ от частни.


Реабилитация на жертвите на репресии. Нужно е създаване на правна рамка за отваряне на архивите в срок от една година след Първата междуправителствена конференция. В тази област България ще сподели опит.

Историята. В публични речи и изявления за исторически събития двете страни ще се придържат към договора. Ще се изгогтвят примерни уроци на основа на препоръките на комисията. БОЛД София и Скопие насърчават комисията да завърши прегледа на Средновековието в срок от една година след протокола. До 2024-2025 г. трябва да се променят всички учебници по история така, че да отразяват постнигнатите до този момент резултати.
София и Скопие "подкрепят и окуражават" завършването на работата по всички периоди от общата история преди ратификацията на договора за присъединяване на Северна Македония към ЕС.


Права. Скопие се ангажира с мерки за равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност в Северна Македония. За целта са нужни:
устойчиви резултати в борбата срещу езика на омразата (включинелно онлайн и в социални медии) към България и българите;

  •     резултати в преследване на престъпления от омраза и дискриминация;
  •     мерки за осведомяване на институционалните механизми по правата на човека и "повишаване на доверието на българите в Република Северна Македония към тези механизми и национални институции";
  •     резултати в гарантирането на "свободното упражняване на правата на българите" в Северна Македония за "свободно изразяване, опазване и развитие на идентичността и специфичните характеристики на тяхната общност, както и за свободно използване на символите на тяхната общност".

На какъв език се подписва протоколът


В дъното на документа пише изрично, че двата оригинални екзеппляра на документа ще са български и македонски на официалните езици на страните, съгласно конституциите им. Същата уговорка фигурира в договора.

Дневник