Спасовден винаги се отбелязва в четвъртък, на 40-ия ден след Великден. Празникът на славното Възнесение Господне се празнува от църквата още от IV-V век С възнесението си Иисус завърши делото на спасението. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Повече от двеста миряни се събраха за светата литургия в църквата „Свето Възнесение” в Шумен. Днешният ден е и храмов празник за една от основните църкви на града. Архиерейският наместник отец Димитър се обърна към вярващите с призива да помнят, че „Христос се възнесе към слава не без изпитания, лишения и страдания”. „Христос се възнесе в слава след служение на бог и хората”, завърши проповедта си той. Този ден се свързва с култа към мъртвите - прибират се душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Народните вярвания определят Спасовден като предзнаменателен: ако вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна. Затова и тревожните информации за тазгодишната суша в шуменско бяха част от разговора на хората събрали се пред църквата. На Спасовден жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за мъртвите си близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу Спасовден болни хора и бездетни жени отиват в гори и ливади да берат лековитата билка росен. Променливата дата на празника или обичая ходене на росен е свръзана и с популярния израз - "Те ти булка, Спасовден!" Идеята е, че нещо се случва ненадейно и изненадващо, когато човек най-малко очаква. Курбан в двора на църквата пък даде народният представител от НДСВ Светослав Спасов. В градинката пред храма активисти на либералната младежка асамблея раздаваха предизборни материали на НДСВ и енергийната напитка „VOTE”. ШУМ.БГ