Изчезналите слонове с прави бивни са били огромни животни - два пъти по-големи от съвременните африкански слонове, с тегло до 13 тона и с височина на раменете до 4 метра. Въпреки внушителните им размери, преди 125 000 години неандерталците са ловували тези слонове, предаде Франс прес.

Изследването хвърля нова светлина върху разбирането ни за тези праисторически хора.

"Неандерталците са били способни да се справят с огромни количества храна, не само с тази, добита от лов на коне, говеда или елени", казва Вил Роброкс от Лайденския университет в Нидерландия, съавтор на изследването, публикувано в сп. "Сайънс адвансис". "Те или са я съхранявали продължително време - нещо, което не ни беше известно, или причината е, че са живели в много по-големи групи, отколкото се смяташе досега, с повече гърла за хранене", допълва той. 

Изследователите смятат, че за разфасоването на плячка със средно тегло 10 тона, преди месото да изгние, е било необходимо около 20 мъже да работят няколко дни. Подобно количество храна е можело да задоволи нуждите на 25 души за три месеца или на 100 души за един месец. За да запазят месото, неандерталците вероятно са го сушили на огън

Как неандерталците са убивали тези колоси? Учените не могат да кажат със сигурност, но едно от предположенията им е, че са ги обездвижвали, като са ги изтласквали към кални местности, където животните са засядали, или към изкопани капани, преди да ги довършат с копия.
Наличието на кости от слонове в близост до каменни инструменти на няколко археологически обекта отдавна озадачава учените. Дали неандерталците наистина са могли да ги ловуват или просто са се хранили с умрели по естествен начин животни. 

Основното доказателство за лов - следа от удар или забито копие в кост, досега не е било наблюдавано. Това  не е изненадващо, като се има предвид размерът на тези животни (Palaeoloxodon antiquus), които генетични изследвания свързват със съвременните африкански слонове.

На място в близо до днешния град Хале в Германия учените попадат на улика - останки от около 70 слона, най-голямата известна подобна група. По голямата част са от възрастни мъжки екземпляри. Липсата на разнообразие, според изследването, е резултат от избирателен лов. 
За разлика от женските екземпляри, които живеят на стада, самотните мъжки вероятно са били по-лесни за убиване. Поради по-големите си размери те са представлявали и повече храна.  

Изследователите след това са анализирали под микроскоп изключително добре запазените кости на близо шестдесет от тези животни. Оказало се, че те носят ясни следи от кремъчни инструменти, използвани от неандерталците за разрязването им - вдлъбнатини с дължина най-много няколко сантиметра. 

Според изследователите средата, в която са живели неандерталците и в която са открити останките от слонове - близо до езеро, вероятно е била подходяща за улавянето им заради рохкавата почва. 

Около 40 от тези екземпляри произхождат от период, обхващащ само 300 години. Това дава основание на учените да изчислят, че едно животно е било убивано приблизително на всеки пет-шест години.

Според изследването ловът на слонове е бил практикуван от неандерталците в продължение на поне 2000 години, т.е. от десетки поколения. 

"Светът на неандерталците е бил много по-разнообразен, отколкото се смяташе досега, и те не са били просто роби на природата", казва Роброкс.

БТА/Дарик