Изследователи от Университета на Тел Авив за първи път записаха и анализираха звуците, които издават растенията, съобщи ЮПИ. Изследването, което анализира звуците с честота, твърде висока за човешкото ухо, беше публикувано в четвъртък в сп. „Сел“.

Авторите на изследването, ръководено от Лилак Хадани от катедрата по растителни науки и продоволствена сигурност към факултета по науки за живота „Уайз“, са установили, че растенията често издават ултразвуци, когато са стресирани.

Експертите са записали звуците, наподобяващи пукането на пуканки, предимно на домати и тютюневи растения, но са идентифицирали също звуци от кактуси, царевица, пшеница.

Въпреки че шумът от растенията има приблизително същата сила на звука като човешката реч, честотата му е твърде висока, за да бъде уловена от човешкото ухо.

„Открихме, че растенията обикновено издават звуци, когато са подложени на стрес, и че всяко растение и всеки вид стресова ситуация са свързани с конкретен разпознаваем звук“, казаха изследователите. „Макар и неуловими за човешкото ухо, някои животни като прилепи, мишки и насекоми вероятно могат да чуят тези звуци.“

В първия етап на изследването учените са поставили растения в акустична кутия в тихо изолирано мазе без фонов шум. Микрофони за ултразвук, които могат да улавят честоти от 20 до 250 килохерца, са записали звуците на растенията. Максималната честота, доловима от зрял човек, е около 16 килохерца.

„От предишни изследвания знаем, че виброметрите, прикрепени към растенията, записват вибрациите им“, обясни Хадани. „Но дали тези вибрации също се превръщат в пренасящи се по въздуха звукови вълни – а именно звуци, които могат да бъдат записани от разстояние? Нашето проучване е насочено към този въпрос, който изследователите обсъждат от много години.“

В проекта участваха още Йоси Йовел, ръководител на катедрата по неврология „Сагол“ и преподавател в катедрата в по зоология и Природонаучния музей „Стайнхарт“, както и докторантите Ицхак Кайт и Охад Левин-Епстайн. Към екипа се присъединиха също изследователи от катедрата по математически науки „Реймънд и Бевърли Саклър“, от катедрата по неврология „Сагол“ и от Института за изследване на зърнените култури.

Записите на звуците бяха анализирани от специално разработени алгоритми за машинно самообучение, които придобиха способността да правят разлика между растенията и различните видове звук. Така експертите успяха да идентифицират всяко различно растение, както и да определят вида и нивата на стрес.

„С това изследване разрешихме един стар научен спор: доказахме, че растенията наистина издават звуци. Откритията ни показват, че в заобикалящия ни свят е пълно с шума на растенията и че този шум съдържа информация, например за недостиг на вода или наранявания“, уточни Хадани. „Предполагаме, че в природата звуците могат да бъдат чути от живи същества в близост до растенията като прилепи, гризачи, различни видове насекоми и вероятно други растения, които могат да уловят високите честоти и да извлекат съответната информация.“

„Вярваме, че хората също могат да използват тази информация с помощта на правилните инструменти като сензори, които съобщават на градинарите кога растенията имат нужда от поливане. Едно идилично поле от цветя може да се окаже доста шумно място. Просто ние не можем да доловим тези звуци.“

БТА/Дарик