Министърът на държавната администрация Николай Василев е изготвил доклад до министър-председателя Сергей Станишев относно дефицита по текущата сметка на платежния баланс. В него Василев изтъква като негативни тенденции в българската икономика рекордно високия търговски дефицит в размер на близо 7 млрд. щ.д. (21.5% от БВП) за 2006 г. с тенденция за ново нарастване през 2007 г. и рекордно високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс от 15.8% от БВП (ревизирани данни) за 2006 г. с тенденция за ново нарастване в посока 18% от БВП за 2007 г. Като негативна тенденция се оценява и леко по-висока инфлация от необходимата, за да влезе България успешно в еврозоната, но според министъра това не е най-сериозният проблем. След 14 повишения на кредитния рейтинг през 2001 – 2005 г., напоследък това се случва по-рядко, отбелязва още Василев. Сред положителните тенденции Василев изброява: ръст на БВП над 6% – много над средния за ЕС, макар с лек низходящ тренд, макар да не е най-високият в региона и макар че в ЕС сега растежът е много по-висок, отколкото преди няколко години; рекордно високи български и чуждестранни инвестиции – чужди над 4 млрд. евро за 2006 г., а общо капиталообразуване за пръв път над 30% от БВП; рекордно ниска безработица – под 8.4% за април; динамично развитие на финансовия сектор, както и на пазара на недвижими имоти; силно намаление на преките данъци след 2001 г. до нива сред най-ниските в Европа (данък печалба от 28% на 10%; данък общ доход – максимална ставка от 38% на 24%; данък върху капиталовите печалби – 0%) и др. Търговският дефицит и дефицитът по текущата сметка на платежния баланс са проблем, защото дефицитите достигат нива, непознати за икономиката на България и ненормални за повечето държави. Много страни с далеч по-ниски дефицити са изпадали във финансови и валутни кризи през последните 10 години (Корея, Русия, Аржентина и др.) Дефицитът продължава да расте, а не се обсъжда дали това е проблем, не се анализира на кои фактори се дължи и какви мерки да се предприемат. В България има валутен борд, който не позволява на дефицита да “изчезне” сам чрез евентуална постепенна пазарна корекция на валутния курс в посока обезценяване на националната валута. Националната икономика е дългосрочно неконкурентноспособна, щом като изнася с близо 7 млрд. долара по-малко, отколкото внася. Наред с вноса на инвестиционни стоки, и вносът на потребителски стоки расте много бързо, се казва още в доклада. Търговският дефицит скача от $1.6 млрд. през 2001 г. (когато беше идентифициран като сериозен проблем и се търсеха решения) на $6.8 млрд. през 2006 г. (и никой не се занимава с него). Търговски дефицит от 21.5% от БВП е странно “агрегатно състояние” на икономиката и може да кандидатства за медал в световен мащаб, сочи анализът на министъра. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се подобрява през 2002 г. (единствена такава година след 1998 г.) след взети мерки, но за 4 години нараства 16-кратно от $319 млн. (2002) на $5 млрд. (2006) и продължава да расте през 2007 г. Дефицит по текущата сметка от около 18% от БВП (очакван за 2007 г.) също може да кандидатства за медал в световен мащаб, се казва в доклада. Макар валутните резерви да се увеличават, те растат по-бавно от вноса. Макар износът през 2006 г. да расте малко по-бързо от вноса (26.6% спрямо 25.2%), което е положително, има две причини, поради които не трябва да си “заравяме главата в пясъка”: 1) Базите са различни – вносът е много по-голям като обем. При това положение, за да се запази абсолютната стойност на дефицита, износът трябваше да нарасне с цели 37%, което не се случи. При сходен ръст на износа и вноса ножицата на дефицита продължава бързо да се разтваря (вж. Графика 5 на стр. 11) 2) Тенденцията се влошава рязко след октомври и особено през декември 2006 г., когато имаше и големи допълнителни бюджетни разходи. Този факт потвърждава теорията за “двойните дефицити” (бюджетен и търговски). С други думи, щедрите бюджетни разходи директно изтичат към чужбина чрез внос. Вярно е, че вносът на инвестиционни стоки расте бързо, но наред с него расте бързо и вносът на потребителски стоки. Можехме да сме по-спокойни, ако преките чуждестранни инвестиции косвено финансираха почти само вноса на машини и оборудване, но не е така, за съжаление. Благодарение и на кредитната експанзия, домакинствата имат склонността да потребяват (от внос) повече от възможностите си да произвеждат, констатира Николай Василев. Той допълва, че част от приходите от инвестиции се “изяждат” чрез потребление. Това е много характерно за приходите от продажба на имоти на чужденци; бързо растат и разходите за изходящ туризъм; бързо расте външната задлъжнялост на частния сектор. Като основни причини за нарастването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс Василев откроява: Нараснало вътрешно търсене вследствие на: 1) изпреварващ ръст на доходите 2) кредитна експанзия Повишени цени на енергоносителите и други суровини на международните пазари. Двете причини са с приблизително еднакъв ефект, т.е. около половината от увеличения дефицит се дължи на нарасналото вътрешно търсене, а другата половина – повишените цени на енергоносителите. Грешен според мен подход би бил просто да се констатира втората причина, без да се ограничава първата – а такава е ситуацията в момента. Ние се оправдаваме, че “дефицитът не зависел от нас, а се дължал на нефта”. Но нали все пак трябва да платим сметката? С какво? Правилният според мен подход би бил да не натискаме много силно педала на газта (доходите) в период, когато трябва да харчим повече за внос на енергия. А да бъдем малко по-скромни в очакванията си, ако искаме левът да е BGN ~ €, а не BGL от 90-те години, заключава министърът. В доклада, който е изпратен до медиите, се казва, че е чернова. /БГНЕС