Честваме паметта на светите солунски братя Константин-Кирил и Методий, славянски просветители. Двамата живели в IX век. Наричаме ги славянски просветители, защото дали просвета на славянските народи, като създали азбука за славянския език. Тяхното дело било успешно продължено и развито от учениците им сред българските славяни и постепенно се разпространило сред други славянски народи.

Просветата, предложена от тях на славяните, имала ясна цел: да подпомогне усвояването от славяните на християнското учение на техен роден език, а не на употребяваните тогава латински и гръцки. През изминалите дотогава столетия християнството създало богата книжнина, чието усвояване изисквало преводи на език с развита граматика и богат словник. Затова веровата дейност вървяла успоредно с развитието на славянския език, а свети Константин-Кирил и Методий станали славянски просветители както в християнското учение, така и в книжовността.

Родени в Солун, двамата братя получили високо образование в родния си град, а сетне в Цариград. Методий станал монах в манастир на планината Олимп, южно от Мраморно море, а Константин се задълбочил в науките и бил пращан от патриаршията и двореца на църковни и държавни мисии сред други народи.

Когато дошъл ред на мисия сред славяните в Моравия, Константин помолил да изпратят с него и брат му Методий. Те предварително създали азбука на славянския език и направили първи преводи на най-нужните християнски книги. Последвали години на плодотворна работа, но и на много трудности, ходили дори при папата да защитят делото си. Там свети Константин се разболял и приел монашество с името Кирил преди смъртта си на 14 февруари 869 г. Свети Методий продължил общото дело, срещнал още много изпитания, бил и в църковен затвор в Германия. Починал на 6 април 885 г. в Моравия. Днес е съвместната им памет (честват се и по стар стил на 24 май).

БТА