Македонският вицепремиер по европейски въпроси Боян Маричич посочи края на юли като срок за първото гласуване на конституционните промени, които ще добавят българите и няколко други общности към основния закон.

Вписването на българите в македонската конституция е задължително условие за начало на преговори, макар в Скопие да има разделения по въпроса. Според Маричич Северна Македония още може да изпълни целта, която си е поставила - завършване на процедурата до края на ноември.

"Задължението ни е в най-кратки срокове да започнем парламентарната дискусия", каза Маричич, цитиран държавната агенция МИА. По думите му гласуването трябва да стане преди лятната ваканция на депутатите, започваща в края на юли.

"Ако цялата европейска и световна общественост ни казва, че сега е истинският момент, и знаем какви са задълженията ни... истинското време за диалог е сега, след 17 години в чакалнята на ЕС, държавата и гражданите нямат време за губене", каза Маричич.

Теоретично според председателя на парламента Талат Джафери вотът може да е и през август и да бъде свикан дори депутатите да почиват. Над Скопие обаче нараства натискът от Запада да бъде изпълнен ангажиментът, поет пред България и Европа (чрез преговорната рамка), за вписване на българите в конституцията.

ВМРО-ДПМНЕ, основната опозиционна партия, настоява, че ще каже "не" още при първото гласуване на поправките. Без нейните гласове то е невъзможно, тъй като се изисква мнозинство от две трети от гласовете в парламента от 120 депутати. Лидерът на партията Християн Мицкоски продължава да говори за "български диктат", под който ставали поправките; повтори тезата си и в Брюксел, където бе на среща с евродепутати.

По-рано този месец обаче Мицкоски допусна, че при определени условия е възможна подкрепа за конституционните промени, и дори отвори вратата за "широка коалиция" с управляващите социалдемократи.

"Фиксация върху конституционните поправки"

Междувременно нидерландският посланик Дирк Ян Коп остро критикува властите, че твърде много се фокусират върху конституционните промени, и отбеляза, че нужните за еврочленство реформи можело да се направят още преди 15 години.

Попитан дали Северна Македония не чака твърде дълго в интеграционния процес, сблъсквайки се с нови условия, които засилват евроскептицизма, той заяви: "Не, ние чакаме вас твърде дълго. Защото необходимите реформи можеше да се направят преди 10 - 15 години, а не се направиха."


Ключови реформи трябва да може да се водят и без промените в конституцията да са приоритет, каза той. "Фокусирайте се върху реформите. Целта ви трябва да е влизане в ЕС, а това може да се случи за няколко години, когато изпълните условията." По думите му за последните години можело да се направят много неща, включително да се въведат ключови европейски регулации.

    Неоснователно е да се говори за евроскептицизъм в такъв аспект, дори е вредно, защото след 20 до 30 години поддръжка, за да влезете в ЕС, въпросът е къде са милиардите, къде са и какво се случи с обученията, които проведохме? Дали е въпрос на манталитет?

Дирк Ян Коп, посланик на Нидерландия в Северна Македония

Големият проблем според него е, че македонците нямат доверие в институциите - нивото му е "десет път по-малко в сравнение със страните от ЕС". "Хората се оплакват от съдилищата, прокуратурата, полицията... Получаваме писма и мейли. Не сме слепи."

Дневник