Кой е най-добрият приятел на мъжката косатка? Неговата майка, особено след като достигне преклонна възраст, предаде Франс прес.

До този извод стигат авторите на изследване, публикувано в сп. "Кърънт байолъджи". Учените са установили, че женските косатки, които са достигнали менопауза, защитават повече синовете си от наранявания в битки, но не и дъщерите си.

При животните менопаузата е изключително рядко явление и именно това предизвиква интереса на водещия автор на изследването Чарли Граймс.

"Как и защо се е появила менопаузата е голям въпрос в историята на еволюцията", казва изследователката от университета на Ексетър, Великобритания. "В човешките общества по-възрастните жени често играят ролята на посредници в конфликти. Настоящото изследване показва, че това може да е така и при косатките", допълва тя.

Изследването е насочено към популация от косатки, които обитават Тихия океан край бреговете на Северна Америка и са застрашен вид.

Тези косатки живеят в семейни единици, организирани около женската: обикновено това е баба с нейните мъжки и женски деца, и техните малки.

Мъжките се размножават с женски от други групи, но след това се връщат в собственото си семейство и остават близо до майка си до края на живота си.

Косатките могат да живеят до 90 години, над 20 от които са след менопаузата.

За целите на изследването Чарли Граймс и колегите й са анализирали натрупването на следи от зъби по животните - рани от ухапвания по време на по-интензивна игра или битка между косатките.

"Тези белези са наистина отлично средство за количественото определяне на социалните взаимодействия, които иначе са много трудни за наблюдение, тъй като обикновено се случват под повърхността на водата", обяснява изследователката.

Центърът за изследване на китовете в американския щат Вашингтон извършва фотографски преброявания на тези косатки от 1976 г., като идентифицира различните индивиди по уникалните им перки и зъби.
       
Косатките, наричани китове-убийци, нямат естествени хищници и тази популация се храни само със сьомга, а не с плячка, която може да хапе. Следователно ухапванията могат да бъдат причинени единствено от себеподобни.

Анализирайки хиляди снимки с помощта на компютърна програма, изследователите са забелязали, че мъжките индивиди, живеещи с майка, която вече не е в състояние да се възпроизвежда, имат с 35 процента по-малко следи от зъби от тези, живеещи с майка, която все още не е достигнала менопауза, и с 45 процента по-малко от тези, живеещи без майка.

Изследователите смятат, че след като вече не се размножават, майките имат повече време и енергия да защитават синовете си.

Учените допускат, че по-възрастните женски  използват познанията си за други групи косатки, за да държат синовете си далеч от размирници. Възможно е също така те да се намесват директно, използвайки вокални сигнали, за да възпират потомството си. Изглежда обаче, че женските не прибягват до физическа намеса, тъй като самите те имат малко наранявания.

Момичетата, от друга страна, имат не по-малко следи от ухапвания, независимо дали майка им е присъствала или не.

По начало женските вероятно са по-малко въвлечени в конфликти, отбелязва изследователката.

Възможно е също така майките да защитават в по-голяма степен синовете си, защото те се размножават повече (с няколко женски от няколко групи), което увеличава шансовете за предаване на гените.
       
"Идеята, че еволюцията е осигурила възможност на майките да помагат на децата си след етапа на възпроизвеждане, е много добре установена при хората", казва биологът и антрополог Рут Мейс от Университетския колеж в Лондон в придружаващ публикацията коментар.

"От тази гледна точка е много интересно да се види, че това е така и при косатките", допълва изследователката.
     
Предишни проучвания са показали, че по-възрастните косатки споделят рибата си, предават знанията си относно времето и мястото за намиране на храна и увеличават процента на оцеляване на внуците си.

БТА