Виго Мортенсен е най-известен с ролите си във филмовата трилогия "Властелинът на пръстените" и с лентата, удостоена с наградата "Оскар", "Зелената книга". Макар и не на толкова високо ниво на популярност като други свои колеги, успява да се утвърди като истински професионалист във всяка сфера на изкуството, в която реши да се впусне.

Роден е на 20 октомври 1958 г. в Ню Йорк, САЩ. Майка му е американка, а баща му - датчанин. Двамата се запознават в Норвегия, а когато Виго е малък се местят от Венецуела през Дания, докато най-накрая не заживяват за известно време в Аржентина. Когато родителите му се развеждат, майка му се мести с него и двамата му братя в САЩ. Там Виго завършва бакалавър по испанска филология в Ню Йорк. След това се мести в Обединеното кралство, после в Испания и Дания, като през цялото време работи различни неща, сред които шофьор на камион и продавач на цветя. Накрая се завръща в САЩ, където решава да се занимава с актьорско майсторство.

Технически актьорският му дебют е във филма "Пурпурната роза на Кайро" (1985 г.), но след снимачния процес сцените с Виго са изрязани от филма, за което той разбира чак когато сяда в киносалона, за да го гледа. Първата му истинска роля е в лентата "Свидетелят" от същата година. През 1985 г. изиграва още една роля в сериала "Search for tomorrow". Мисли си, че "Взвод" (1986 г.) ще се превърне в неговия най-голям успех за момента и прекарва една година в подготовка за главната роля, но точно преди снимките режисьорът решава да го замени с по-познатия му колега Уилям Дефо. През 90-те години участва в множество продукции в различни жанрове, като за някои от тях дори получава признание, макар и да не се водят пробив.

През 1999 г. най-накрая идва и истинският му пробив в киното, когато режисьорът Питър Джаксън го избира за ролята на Арагорн в трилогията "Властелинът на пръстените", която не само се превръща в най-разпознаваемото му превъплъщение, но и се нарежда на петнадесето място в класацията на "Empire" за "100-те най-добри киногерои".

Истината е, че Виго е избран в последната минута, тъй като колегата му Стюарт Таунсенд е уволнен, а никой от другите актьори, които са обмисляни да влязат в ролята, включително Никълъс Кейдж, не се съгласява. Самият Виго приема да се превъплъти в образа на Арагорн, само защото синът му е голям фен на романите на Толкин.

По време на снимките Мортенсен избира да няма дубльор. Боб Андерсън, който го обучава как да се бие с меч, споделя, че актьорът е един от най-талантливите му ученици. Професията обаче крие своите рискове. По време на снимките на втория филм от трилогията, Виго чупи два пръста на единия си крак, след като изритва един шлем. Викът му на болка в сцената, която стига до финалната версия на филма е именно от този инцидент и е съвсем истински. По време на една от бойните сцени в същия филм чупи зъб и дори пита дали не може просто да го залепи обратно, но Джаксън го изпраща в болница. А във "Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена" по чудо успява да отклони нож с меча си, след като актьорът, играещ атакуващия го орк, не успява правилно да се прицели. Ако Виго нямаше такива рефлекси, със сигурност най-малкото щеше да отиде в спешното отделение.

Друг интересен факт е, че той отказва ролята на Върколака в "X-Men", защото не иска да отделя толкова много време само на един персонаж. Ироничното е, че след това участва в трилогия като Арагорн, което си остава и единственият път, в който участва във филмова поредица. Отказът му обаче дава шанс на колегата му Хю Джакман да получава възможността да се превърне във Върколака, който пък се превръща в неговия най-познат кинообраз.

През 2004 г. Виго участва във филма "Идалго", който не се справя добре в бокс офиса, но актьорската му игра е посрещната положително от критиката. Тъй като обича ездата, осиновява своя кон от филма, както и още два, които язди в трилогията "Властелинът на пръстените".

Година по-късно участва в "Тъмно минало", а през 2007 г. - в "Източни обещания", където е руски гангстер. По онова време практиката с преправянето на акцент много по-често се оказва неуспешна, отколкото успешна, най-вече, когато става дума за руски акцент. Виго обаче успява да си придаде автентичен такъв, въпреки че няма нищо общо с Русия като произход. Дори акцентът му в този филм е обявен за един от най-добре представените в западното кино въобще и заслужено получава номинация за наградата "Оскар".

През 2012 г. получава предложение отново да изиграе ролята на Арагорн, но този път в "Хобит: Неочаквано приключение". Той обаче отказва, защото героят не се появява в книгата, върху която е базиран филмът. През 2016 г. пък участва в друго успешно заглавие - "Капитан Фантастик", за който получава още една номинация за "Оскар". Други успешни негови роли са тези в "Зелената книга" (2018 г.), за която получава още една номинация за "Оскар" и "13 живота" (2022 г.). По време на тези снимки се учи от гмуркачите, които са участвали в реалната операция, като по този начин успява да опознае личността, в чиито обувки влиза.

Режисьорският му дебют е драмата "Falling", за която пише, продуцира и изпълнява музиката.

Като стана дума за това, Мортенсен има и други таланти в сферата на изкуството. Умее да пише поезия, като през 1993 г. издава първата си стихосбирка "Ten Last Night". Той е и авторът на песента, която Арагорн пее на своята коронация във "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля" (2001 г.). Обича фотографията и изобразителното изкуство. В трилъра "Перфектното убийство" (1998 г.) е в ролята на художник и сам рисува картините, които са показани във филма. Освен това е полиглот - разбира и говори общо 7 езика, от които 4 владее перфектно.

През 1987 г. се жени за певицата Екзене Червенка, а година по-късно им се ражда син. Двамата обаче се развеждат през 1997 г. От 2009 г. насам е във връзка с испанската актриса Ариадна Гил.

Виго Мортенсен не печели нито една награда "Оскар" или "Златен глобус", но е пример за това, че не ти трябва подобна награда, когато публиката вижда твоя талант. Виго обича разнообразието, затова гледа хем да участва в продукции от различни жанрове, хем да не се задържа в един образ много дълго време. А Арагорн е само един от многото примери за емоцията и страстта, която всеки актьор би трябвало да вкарва в своята игра.

Дир.бг