В рамките на текущото десетилетие светът трябва да премине към нов тип икономика, основана на по-ниски въглеродни емисии и по-способна да се приспособи към климатичните промени. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в интервю за БТА на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (КОП28), която се провежда в Дубай.

България е страна, която има и ще има и в бъдеще проблеми, свързани с климатичните изменения. Икономиката й все още е енергоинтензивна, а това означава и по-въглеродно интензивна в сравнение с другите страни от ЕС. Имаме някои добри схеми, например за енергийна ефективност на жилищата; имаме идеи, но все още нямаме ясна стратегия за това, че за да сме конкурентоспособна икономика в бъдеще, трябва да сме зелена и дигитална икономика.

На КОП28 най-накрая забелязваме осъзнаването, че, първо, времето не ни е приятел и второ, че най-важните промени трябва да се случат в страните с динамично развиващи се икономики, където емисиите се увеличават, посочва управляващият директор на МВФ. Финансовата система също трябва да се промени, да стане по-гъвкава, отбеляза тя, откроявайки три необходими реформи: осигуряване на повече дългосрочно финансиране при преференциални условия за финансиране на борбата с климатичните промени; използване на обществени средства за привличане на по-голямо частно финансиране; използване на гаранции и застрахователни механизми, за да се постигне по-голямо разпределение на риска.

Ядрената енергия е чувствителна тема, но без нея би било трудно парниковите емисии да се понижат достатъчно бързо, за да се постигнат климатичните цели, посочи Георгиева. По думите й повечето международни финансови организации нямат техническа експертиза в областта на ядрената енергетика и поради тази причина не участват във финансирането на такива проекти. Вероятно обаче предстои да се наблюдава по-голям интерес, особено по отношение на нови технологии като малките ядрени реактори, защото друг начин няма, а освен икономическите рискове от климатичните изменения съществуват и геополитически рискове от зависимостта от вноса на енергоносители.

Изкопаемите горива и последиците от използването им, субсидиите за тях и перспективите за механизмите, свързани с цената на въглеродните емисии, също са част от разговора ни с г-жа Георгиева.

Със съществуващите технологии, които са вече търговско приложими, можем да постигнем 85 процента от съкращаването на емисиите, което ни е необходимо до 2030 година. Това означава, че имаме технологии "за сега", но за 2050 г. ще ни трябват технологии, които или са в развитие, или още не са измислени. Когато тези технологии бъдат приложени, не е изключено по естествен път да се откажем от въглищата и газа, защото има по-евтина алтернатива, предвижда тя.

"Аз съм "технологичен оптимист" и силно вярвам, че ние, хората, сме много изобретателни. Ще измислим решения, единственият проблем е времето", подчертава управляващият директор на МВФ.

Ето и пълният текст на интервюто:

- Сред основните въпроси на КОП28 е осигуряването на финансирането за прехода към по-нисковъглеродна икономика и за смекчаването на последиците от климатичните промени. Още в първите дни на конференцията бяха поети големи финансови ангажименти както от отделни държави, така и от редица институции. Как оценявате постигнатото досега и това, което остава да се направи?

- Това, което е постигнато, е това, от което се нуждаем. През следващите години, не десетилетия, а години в рамките на това десетилетие, трябва да преминем към нов тип икономика. Такава, която се основава на по-ниски нива на въглеродните емисии, в която имаме по-голяма готовност да се приспособим към климатичните изменения. Трябва също така да направим финансовата система по-гъвкава, за да може и тя да участва в тази трансформация. Това всъщност е един много положителен процес. Човечеството рядко има възможност да премине от един тип икономика към друг. Сега това се случва.

Защо това десетилетие е толкова важно? Защото ако не предприемем решителни мерки в рамките на десетилетието до 2030 година, цената на трансформацията ще бъде по-висока. Колкото повече се бавим, толкова по скъпо ще бъде това приспособяване. Разработвахме анализи за положението в момента. Ако обединим всички обещания, дадени от правителствата на доброволна основа, т.нар. национално определени вноски, те ще доведат до съкращаване на емисиите с 11 процента до 2030 година. Ако погледнем обаче какво е необходимо, за да се запази повишението на световната температура до само 1,5 градуса по Целзий, максимум 2 градуса, то съкращаването на емисиите трябва да е между 25 и 50 процента. Това означава, че ние все още не сме "настъпили педала" достатъчно, за да гарантираме постигането на тази цел, при това по по-ефективен начин. На КОП28 най-накрая забелязваме осъзнаването, че, първо, времето не ни е приятел и второ, че най-важните промени трябва да се случат в страните с динамично развиващи се икономики, където емисиите се увеличават най-много. Най-накрая също така стана реалност обещанието за 100 млрд. долара годишно, за което се говори от години. Най-накрая виждаме т. нар. частно-държавни партньорства да се насочват към динамичните икономики. Най-накрая виждаме международните финансови институции, сред които сме и ние, Международният валутен фонд (МВФ), да проявяват по-голяма амбиция за финансиране и да осъзнават по-силно, че цялото може да е повече от сумата на отделните части, и да показват по-добра координация. Най-накрая има и фонд за компенсиране на тези, които не по своя вина страдат от климатични изменения - нещо, за което се говори от 30 години. Това е равносметката.

Както се казва на английски: "So far, so good" (дотук добре - бел. реп.). Трябва да видим заключителната декларация, която ще бъде доразработена в преговорите, и когато я видим, ще знаем доколко успешен е КОП28. Но в това, че е успешен, няма съмнение.

- Споменахте, че ще е необходимо адаптиране на световната финансова система. Какви промени може да включва това за водещите световни финансови институции?

- Става дума за три промени. На първо място, да насочим повече дългосрочно финансиране при преференциални условия, защото тези структурни изменения изискват време. Нека помислим какво означава преминаването към друг модел икономика. Ако имате икономика, вече развита до някаква степен, то трябва постепенно да намалите това, което вече имате като източник на енергопроизводство, и да увеличите това, което още нямате - възобновяема енергия. И двете струват пари. Възвръщаемостта от новите източници на енергия изисква време. Поради това в Международния валутен фонд създадохме фонд за устойчивост. Целта ни беше да наберем 40 млрд. долара, вече я преминахме - имаме 41 млрд. долара - и вървим нагоре. За първи път в историята на МВФ предлагаме 20 години срок на изплащане и 10,5 години гратисен период, както и преференциални, относително ниски лихви. Когато могат да се мобилизират грантове, това е още по-добре, но това трябва да са евтини пари и "дълги пари".

Второ, трябва много повече да използваме финансирането, което предоставяме, за да мобилизираме частни инвестиции. Нашият анализ показва, че ако сме сериозни в това си намерение, от 900 млрд. долара, колкото е климатичното финансиране в момента, можем да стигнем до 5 трилиона долара. Това може да се случи, само ако повишим значително дела на частните инвестиции от около 40 процента сега докъм 80-90 процента. Как можем да го направим? Като обществените средства се използват, за да намалят риска за частните инвестиции и да финансират нещата, които правят частната инвестиция по-възможна. Например, зарядни станции за електромобили. Когато има такива, хората много по-бързо се насочват към това да сменят бензиновата си кола с електрическа.

Трето, използване на гаранции и застрахователни механизми, за да може да се постигне по-голямо разпределение на риска. Днес използването на гаранции от банките за развитие е сравнително ограничено, те по-скоро сами финансират проекти. В свят, преминаващ през голямо структурно преобразувание, те трябва да използват парите си не да финансират проекти, а да направят възможно за частния сектор да финансира тези проекти. И разбира се, много е важно да има стандарти, както и подкрепа за тази трансформация от страна на правителствената политика.

В МВФ сме много сериозно ангажирани с две неща в областта на климатичната политиката: първото е да се отстрани това, което създава климатичния проблем. Субсидиите за изкопаеми източници на енергия - въглища, петрол газ, миналата година достигнаха 1,3 трлн. долара - най-високите от десетилетие. Защо се стигна до това? На фона на инфлацията хората не могат да си плащат сметките и правителствата трябва да им помагат. Това обаче не може да продължава дълго, то трябва да се спре. Естествено, това може да се случи, само ако правителствата намерят начин да помагат на бедните, на хората, които наистина имат нужда от помощ. Искаме да видим и цена на въглеродните емисии. Когато има цена, която е предсказуема и върви нагоре, производители и потребители променят критериите си.

- Възможно ли е скоро да бъде въведена международна схема за търговия с въглеродни емисии?

- Вече съществуват множество различни схеми и се работи за намиране на еквивалентност между тези схеми и сближаването им в един по-добре управляван пакет. Световната банка, Международният валутен фонд, Световната търговска организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обявиха на КОП28 работна група, която да разгледа различните данъчни схеми за облагане на емисиите и за търговия с емисии и как може да се намери основа за сближаването им, за да се избегне масово прибягване до подхода, който Европейският съюз въвежда - Механизма за въглеродна корекция по границите. Това е правилен подход, за да защити европейските производители от неравностойна конкуренция, но той ще доведе това, че и други също ще въведат подобни схеми. Така може да се стигне до голям хаос в търговските взаимоотношения в света. И без това вече наблюдаваме, че ролята на търговията като двигател на растежа намалява, включително за страни като България - малки страни със силно отворени икономики, а да търгуваме със света е много важно.

- Как виждате мястото на България в контекста на глобалната климатична политика?

- България е страна, която има и ще има и в бъдеще проблеми, свързани с климатичните изменения. Това вече е видимо - преживяваме го, знаем го. Нашата икономика все още е енергоинтензивна, а това означава и по-въглеродно интензивна в сравнение с другите страни от ЕС. Имаме някои добри схеми, например за енергийна ефективност на жилищата. Имаме идеи, но все още нямаме ясна стратегия за това, че за да сме конкурентоспособна икономика в бъдеще, трябва да сме зелена икономика и дигитална икономика, което да се проявява в образованието, в това как мислим за таланта на нацията. Работим, но трябва да работим повече. Младите хора в България трябва да работят повече за своето бъдеще, да бъдат по-активни.

- Какво е мястото на ядрената енергия в прехода към по-нисковъглеродна икономика? Още през първите дни на КОП28 беше приета Декларация за утрояване на капацитета на ядрената енергия, към която се присъедини и България. Много страни залагат точно на ядрените технологии за нисковъглеродно производство на енергия. Ще могат ли те да се възползват от финансиране от многостранните институции и механизмите, които описахте?

- Тази тема е чувствителна. Не всички страни са готови да поемат риска, който идва с ядрените технологии. Обективно погледнато, имаме нужда от тях, защото без ядрената енергия много трудно можем да понижим парниковите емисии достатъчно бързо, за да се спасим като човечество. Повечето международни финансови организации нямат техническа експертиза в областта на ядрената енергетика и поради тази причина не участват във финансирането на такива проекти. Според мен обаче предстои да видим по-голям интерес, особено по отношение на нови технологии като малките ядрени реактори. Защото, нека отново кажа, няма друг начин. Освен икономическите рискове от климатичните изменения съществуват и геополитически рискове от зависимостта от вноса на енергоносители. Логиката изисква да се търсят всички технологични, икономически приложими решения. Разбира се, съществува и проблемът с отпадъчното ядреното гориво, той не е лесен за решаване и се отразява върху перспективата за развитие на ядрената енергия. Въпреки това обаче не можем да извадим този тип енергия от уравнението.

- Има ли перспектива на КОП28 да бъде договорен постепенен отказ от изкопаемите горива?

- Това могат да кажат преговарящите, ние сме наблюдатели в процеса. Знаем обаче, че със съществуващите технологии, които са вече търговско приложими, можем да постигнем 85 процента от съкращаването на емисиите, което ни е необходимо до 2030 година. Това означава, че имаме технологии "за сега", но за 2050 г. ще ни трябват технологии, които или са в развитие, или още не са измислени. Когато тези технологии бъдат приложени, не е изключено по естествен път да се откажем от въглищата и газа, защото има по-евтина алтернатива. Аз съм "технологичен оптимист" и силно вярвам, че ние, хората, сме много изобретателни. Ще измислим решения, единственият проблем е времето. Намирането на решение за климатичния проблем бе проточено твърде дълго и сега си плащаме за това, цената щеше да е по-ниска, ако бяхме започнали навреме. Трябва обаче да успеем да се справим, нямаме друг избор.

Лично аз наистина си дадох сметка за това през 2018 г., когато беше представен доклад за последиците от климатичните промени. Внучката ми тогава беше 8-годишна и си представих какво ще се случва, когато тя стане на 20 години - много повече бедност в света. Когато стане на 40? Много повече бежанци. Когато стане на 90? Ако продължим както досега, много малко места на планетата ще са обитаеми.

Когато казваме "бъдещите поколения", за нас това обикновено е доста абстрактно. Но вече поколението, което ще бъде засегнато, е моята внучка, вашите деца, това вече не е абстракция.

Дир.бг