Ако изборите бяха на 25 септември, в парламента със сигурност щяха да влязат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Това показва национално представително проучване на НЦИОМ за политическите нагласи на българите, проведено в периода 19-25 септември. Шансове за попадане в Народното събрание биха имали СДС, ДСБ и НДСВ, които имат по около 2% от вота на всички имащи право на глас. Впечатление прави изравняването на електоралните дялове на СДС и на ДСБ. Не се регистрира значим отлив на избиратели от ГЕРБ. В същото време трябва изрично да подчертаем, че декларираните нагласи за избор на ГЕРБ са значително по-високи от реалните електорални намерения в изборна ситуация. Делът на стопроцентово уверените, че ще гласуват за ГЕРБ, е по-нисък от дела на заявилите готовност да подкрепят тази партия. ПП ГЕРБ продължава да има много широка периферия и много труден за измерване твърд електорат. От началото на новия политически сезон партия ГЕРБ се изявява като инициатор на реални политически инициативи, включително и като организатор на опозицията и по тази причина разширява влиянието си сред младите и сред високо образованите жители на големите градове. НЦИОМ регистрира мобилизация на електората на БСП, като партията печели подкрепа сред респондентите с по-високо образование. Симпатизантите на социалистите се обединяват в стремежа си да приключат успешно управленския мандат и да запазят шансовете си за участие във властта и след парламентарните избори през 2009 г. Регистрира се ръст в електоралната тежест на партия Атака. Сред привържениците на партията на Волен Сидеров преобладават мъжете, хората със средно и по-ниско образование, както и затруднени в материално отношение българи. До редовните парламентарни избори обаче остава достатъчно време, което изисква да се гледа на заявените днес електорални намерения с необходимата доза условност. Динамиката на вътрешно-политически и външно-политически фактори, несъмнено ще повлияе както върху подредбата и конкретните дялове на основните политически сили, така и върху представителството в парламента, сочат анализите на НЦИОМ. Социолозите потвърждават известна черта на българина, а именно - неуважението му към институциите. Две трети от интервюираните са на мнение, че у нас хората уважават европейските институции значително повече от българските. На обратното мнение са 16%, като сред тях преобладават симпатизантите на БСП, на ДПС и на Атака. Вече втора година НЦИОМ регистрира устойчиви нагласи сред българите, които гледат на европейските институции като на възможен и желан политически коректив. Все пак 46% от българите са на мнение, че бъдещето на страната зависи в по-голяма степен от българското правителство, отколкото от европейските институции. На обратното мнение са 39%. Регистрира се наличието на две социално-демографски групи, сред които доминират привържениците на мнението, че занапред европейските институции ще определят в по-голяма степен бъдещето на страната ни – това са жителите на столицата (54% от тях) и хората на възраст между 40 и 50г. (47% от тях), сочат още данните на Националния център за изследване на общественото мнение. /БГНЕС