Днес и утре е ден на отворените врати на хидрометеорологичната станция в Шумен. Проявата се провежда за трета поредна година по инициатива на БАН и Националния институт по метеорология и хидрология. За новите проекти и дейността на шуменската хидрометеорологична обсерватория, своите виждания сподели Лиляна Велева – 15-годишен ръководител на обсерваторията. Работите по проект, който цели по-голяма информираност на шуменци, свързана с метеорологичните условия. Какво представлява проекта? Проектът предвижда подробна визуална метеоинформация. Тя ще бъде представяна на 42-инчов плазмен екран с компютърна система за визуализация. Мястото на това електронно табло трябва да е, според нас, пред общината, в близост до културно-информационния център. Мониторът ще бъде включен към метеорологична база данни, която ще се актуализира на всеки три часа. Как точно ще става информационното захранване? От една година ние възстановихме синоптичната станция в Шумен и участваме в националния обмен на метеоинформацията. Това значи, че на всеки три часа се извършват синоптични наблюдения, а самата система ще декодира синоптичните телеграми на Шумен и ще изпраща реалните стойности на метеопараметрите на електронното табло. По този начин шуменци ще бъдат информирани на всеки три часа, а това е добре и за гостите на града, туристите. Обсъждаме проекта и се надявам той да бъде реализиран успешно и в по-кратък срок. Ние имаме готовност и разчитаме общината да помогне със средства за техническото изпълнение. Добра придобивка за Шумен и необходима, а как вървят нещата със сградата, в която се помещавате от 60-те години на миналия век, и където ремонт не е извършван? Това не ви пречи да посрещате гости? Уведомили сме писмено директора на Националния институт по метеорология и хидрология. Включени сме в разчетите на института, но все още нямаме изготвен проект и проблемът остава открит през новия петгодишен мандат на директора. Силно се надявам, че това ще се случи в този период. А старата сграда? Идеята ми е тя да остане и да се превърне в музей на метеорологичното дело в Шумен. През тази година се навършват 111 години от основаването на метеостанцията и има какво да покажем за историята й - от създаването до сега. От малките т.нар. земеделски книжки, в които се е описвало състоянието на времето и как се е отразявало на земеделските култури, през годишниците, до компютърното съхраняване и обработка на материалите. От начина, по който се е подавала във времето информацията – от радиостанцията с морз, през телексите, компютрите с телексни платки до Интернет мрежата. Като прибавим и старите албуми със снимки на работилите в станцията, наградите, съхраняваме и видеофилм и книга за Ради Пачев – скъпи за нас неща, които можем да подредим в музейна сбирка , разказваща стогодишната история на станцията. Най-запомнящия момент в работата ти? Това беше 2005 г.- бедствената обстановка. Тогава не можех да спя. Ставах и гледах как вали. За първи път видях през живота си как водните капки се събираха и превръщаха във водна стена. Дъждът беше по 60-70 л. на кв. м., колкото месечната норма през най-дъждовния месец на годината /май/. Какво дава и какво взема професията метеоролог? Дава радост, когато прогнозираш всичко точно, правиш го професионално без двусмислено тълкуване. Не бих казала, че взема нещо, по-скоро те учи на отговорност да информираш повече хора, да им помагаш и да си безупречен в работата си, особено когато се налага да дадеш информация за съда, прокуратурата, за разкриване на престъпления, за причини при катастрофи, свързани с метеорологичните условия. ШУМ.БГ