Министерството на образованието и науката предлага изучаването на задължителния учебен предмет "Добродетели и религии" да бъде с три алтернативни учебни програми по избор на родителите и ученика - "Религия - православие", "Религия - ислям" и "Добродетели/етика". Документът на МОН беше представен от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.

Той отхвърли различни неверни внушения и на основните притеснения и въпроси на противниците на идеята, които готвят и протести.

Министърът беше категоричен, че свещеници няма да влизат в училище, за да преподават. Началните учители ще преминат допълнителна квалификация, за да преподават на децата от 1 до 4 клас. В горните образователни етапи ще преподават учителите по религия, история и философия.

"Искаме ясно да опровергаем и да кажем - не, няма! Учебният предмет няма да се води от свещеници, а от учители, с такава квалификация", категоричен беше Красимир Вълчев.

Красимир Вълчев успокои, че религията и нейното изучаване няма да бъде задължителна за всяко дете. Децата ще бъдат разделяни на групи, според тяхното и народителите им желание, обясни той.

Въз основа на концепцията ще бъдат разработени и подложени на широко обсъждане преди утвърждаването им три учебни програми по този предмет - Религия - православие", "Религия - ислям" и "Добродетели/етика.

Задължителният час по добродетели и религии няма да натовари допълнително децата, защото ще бъде включен в рамките на сегашния брой часове.

"Няма да доведе до допълнителна натовареност, защото допълнителният час ще бъде въвеждан поетапно, от 1 до 4 клас и ще бъде в рамките на общия брой часове. Ние сме предвидили да направим цялостна реформа в учебните планове, но тя ще изисква повече време", коментира министърът и повтори, че този час ще бъде въвеждан "бавно и предпазливо".

Той даде пример какво ще изучават първокласниците, които ще са първите, които ще започнат обучението по добродетели и религии, ако парламентът приеме предложените промени в просветния закон.

Децата в първи клас ще учат, например, основно за морала - за добро и зло, доверието и вярата, щедростта, важността на семейството и приятелството, учтивостта, почитта към родители и учители, грижата, личните емоции, чувствата и желанията, семейните, националните, религиозните празници, разказа министърът на образованието.

Министърът отхвърли твърдения на опоненти на идеята, че няма научни доказателства, че изучаването на религия прави децата по-добри.

МОН е направил проучване, което ще представи на по-късен етап, според което, както и научните изследвания показват, това обучение "допринася за подобряването на психичното здраве, образователните резултати, справянето със стреса, намалява употребата на наркотици и като цяло повишава благополучието на децата".

По думите му в българската образователна система има наблюдения и върху децата, които до момента са изучавали религията факултативно и в свободно избираем час - те са общо 12000 в цялата страна.

"Тези наблюдения показват, че децата са по-добри, имат по-малко пороци и по-малко зависимости, дори се повишават образователните им резултати", коментира Красимир Вълчев.

Общото сечение на трите програми от новия учебен предмет е едно - възпитанието в общочовешки ценности, обобщи министърът.

"И трите програми ще бъдат подчинени на една цел - ценностното формиране на детето, общочовешките ценности", каза Вълчев.

На упреците, че това не е най-важната реформа, министърът обясни, че за МОН са важни и промените в учебните програми, в подготовката и квалификацията на учителите, реформата в оценяването на учениците, но отпорът на обучението по добродетели и религии е направил така, че е поставил само нея на преден план на обсъждане в обществото.

"Всичко е важно. Важна е, както образователната, така и обучителната функция на училището. Следващите месеци концепцията за учебните програми ще бъде акцент", добави Вълчев.

Обсъждането на концепцията ще продължи поне до 1 септември и дискусията продължава.

Дир.бг