Датата 7 юни трябва да е някъде много високо в списъка - ако не и най-горе в него, с паметните дни на българския футбол. Поне, когато говорим за националния отбор на страната ни. Защото няма как да има по-велик мач - изваден от контекста на първенство или турнир, с който да се гордеем.

Постигали сме паметни победи в историята, през 1994-а ударихме Аржентина и Германия по пътя си към четвъртото място в света. Но в онзи юнски ден преди 30 години сътворихме нещо, за което се говореше дълго не само у нас.

И нанесохме на немците травма, от която дълго страдаха футболно.

Онази вечер под дъжда на "Васил Левски", когато ги обърнахме от 0:2 о 3:2, остава незабравим, вечен спомен за всеки от 60-те хиляди по трибуните и милионите, които са гледали у дома пред телевизорите. Епос.

Предисторията - година по-рано в един ужасно горещ ден в Ню Йорк нашите биха Германия на футбол. Те бяха световни шампиони, а България ги изхвърли на четвъртфинал, втрещявайки целия свят. И, забележете - с обрат 0:1 до 2:1, а това колко отбора на планетата го правят с германците?

Онова лято на 1994-а бе незабравимо, а след него дойдоха европейските квалификации за Англия 1996, където пак бяхме в една група с Германия.

Разбира се, желанието за реванш отсреща бе страшно силно.

Такава футболна нация няма как да се примири, че някакви българи са я спрели на Мондиал. И затова се чакаше този 7 юни, когато бе първата ни среща в европейските квалификации. Втората бе през ноември като гост.

Останалите в групата бяха Уелс (в много силен състав), Албания, Молдова и Грузия. От позицията на четвърти в света ние си бяхме оптимисти, че ще вземем едно от първите две места и няма да имаме проблем с класирането. Очевидно уелсците бяха виждани като съперник за втората позиция.

Но защо да не ударим пак Бундестима? Защо да не сме първи?

България тръгна в квалификациите ударно - бихме грузинците с 2:0 (два гола на Емо Костадинов), а след това и Молдова с 4:1 (Стоичков - 2, Балъков и Костадинов). Дойде гостуването в Уелс, което се превърна в рецитал на футбола от нашите - 3:0.

През март 1995-а същите уелсци пак отнесоха три гола - 3:1 в София, като стадионът бе претъпкан. Чакаше се юнския мач с Германия, но трябваше да сме перфектни до него. И бяхме - 3:0 в Молдова и пет от пет победи на старта на евроквалификациите. Отборът ни играеше най-силния си футбол в този период, вероятно дори по-добре сработен от лятото на 1994-а.

И - 7 юни. Билетите се изкупиха за часове, пуснати три седмици преди мача. Опашките в онзи ден бяха от касите на "Васил Левски" до булеварда, до езерото "Ариана" и в парка. Море от хора. Който взел - взел. Официално 55 000 билета бяха продадени, но всеки очевидец на трибуните може да ви потвърди, че бяха повече. Нямаше място дори между блоковете, където са пътеките.

На 7 юни валя такъв порой, че нямаше сухо място по никого на трибуните. Въпреки това стадионът се напълни около 3 часа преди мача. Неща, които днес ни се струват като мъгляв сън. Нереални. Тогава се случваха а в онзи ден никой не е съжалявал, че отиде по-рано и се намокри се обилно. Всичко си струваше.

Такъв мач не се забравя.

Нашите, водени от тарторите Стоичков, Туньо, Наско, Лечков и Любо Пенев, се появиха на терена час преди началото, но не за загрявка. Искаха да стъпят на терена и да усетят атмосферата на стадиона.

А той изригна така при появята им, все едно, че вкарахме гол. И още тогава стана яно - тази вечер германците няма да ги бъде. Няма как да ни бият тук и при тази публика. И с този наш страхотен отбор на терена.

Онези в екипа на Бундестима обаче не са хора, на които да им пука много-много от фенове, шум, освирквания. Съставът им беше звезден: Кьопке - Ройтер, Щрунц, Бабел, Хелмел - Замер, Айлц, Баслер, Хеслер - Клинсман, Херлих. На скамейката - Мьолер, Кан, Циге, Кирстен, Тот. Това е отбор, който е по-силен като единици от онзи, който бяхме били година по-рано. Не е случайно, че още една година по-нататък във времето, тези вдигнаха титлата на Евро 1996.

Насреща Димитър Пенев пусна Михайлов - Кременлиев, Иванов, Хубчев, Цветанов - Янков, Лечков, Балъков - Ивайло Йорданов, Пенев и Стоичков. Вечният жокер на отбора ни Емо Костадинов остана на скамейката, след като често бе резерва в клуба си Байерн целия сезон. Имаше и травма, която не позволи да е на игрището от първата минута. Но имаше и какво да им връща, задето не играеше достатъчно при баварците.

Бундестима ни подкара от рано - 17-а минута, гол на Клинсман след страхотна бърза атака на Баслер. Но дори и тогава ни стадион се уплаши, ни българският отбор. Любо Пенев изпусна от добра позиция, Балъков също имаше ситуация, но не уцели вратата, а Стоичков щеше да счупи гредата с шут от 35 метра. Ето тогава как не падна стадионът, никой не може да каже. Но се виждаше, че играта върви. Само резултатът не беше в наша полза.

Стана и по-лошо - 0:2 в края на полувремето, 43-а минута. И си казваш - е, играхме каквото играхме, но Германия си е Германия.

Но не. Балъков влезе в наказателното поле и го събориха - дузпа в последните секунди на полувремето. Стоичков вкара (както винаги) без да трепне. При 1:2 на почивката вече беше друго.

Второто полувреме беше апотеоз на футбола. Положение след положение и за двата отбора, натиск на българите, невиждан с германски отбор от години. Натикани в наказателното поле в един момент, те започнаха да бъркат. Костадинов вече бе на терена, събориха и него - втора дузпа. Ицо пак я вкара, без да му мигне окото от напрежението.

Минаха още 5 минути и стана 3:2. Германците бяха се наредили да бранят вратата с телата си, а ударите идваха отвсякъде. И един влезе - Костадинов вкара.

И тогава как не падна стадионът, един Бог знае.

В края Михайлов спаси с лицето си удар на Клинсман от упор, заради което прекара нощта след мача не в празненства с останалите, а в болницата с тежко сътресение.

И това беше - велик обрат, велик мач. Само в два други случая в цялата история Бундестима е падал, след като е водил с 2:0. Това е ставало срещу Англия в контрола през 2016-а (пак 2:3), и от Швейцария през безкрайно далечната вече 1938 г. - 2:4. Този мач е официален, на Световното първенство.

Третият случай е срещу България в София на 7 юни 1995-а.

Минаха 30 години. Не бива да забравяме мачове като този. Днес реалностите може и да са други и, да - спомените не топлят кой знае колко. Но винаги е приятно да се върнем към тях, когато са такива. А този е най-яркият.

7 юни, пороят, настръхналият стадион и Бащата на всички обрати.

Отидохме на Евро 1996, където изиграхме три силни мача, но отпаднахме в групата с Франция, Испания и Румъния. Германия вдигна титлата.

Ето този отбор обърнахме в дъжда.

Дир.бг