Викторианците обожавали зеления цвят. В частност, били запленени от ярък нюанс на изумрудено зеленото, създаден чрез комбиниране на мед и арсен, използван във всичко - от тапети до детски играчки.

"Този цвят е бил много популярен през по-голямата част от XIX век заради своята наситеност и устойчивост на избледняване от светлина", казва Ерика Котце, експерт по консервация в Университета Сейнт Андрюс, пред BBC.

"Знаем, че много битови предмети са били оцветявани с пигменти на арсенова основа. Използвало се е дори в сладкарството".

Проблемът е, че комбинацията от тези елементи е токсична - и това продължава да бъде проблем повече от век по-късно. Особено, когато става дума за старите книги.

Викторианските книговезци използвали арсен, както и живак и хром, за създаване на впечатляващи корици. Но за разлика от битовите предмети, книгите са оцелели в архиви по целия свят, превръщайки модата от XIX век в проблем на XXI век.

Продължителното четене на такива книги може да доведе до натравяне с арсен дори и днес. То може да предизвика промени по кожата, увреждане на черния дроб и бъбреците, както и намаляване на броя на червените и белите кръвни клетки, което може да доведе до анемия и повишен риск от инфекции.

През 2019 г. в щата Делауеър започва проект за справяне с проблема - съвместна инициатива между музея Уинтъртюр и щатския университет.

Проектът "Отровни книги" изследва книги и изготвя списък със заглавия, потенциално опасни за хората. Сред тях са четири книги от Националната библиотека на Франция, които незабавно са изтеглени от достъп.

Вдъхновена от това, Ерика Котце се обръща към своята колежка д-р Пилар Хил, биохимик по образование, която работи в отдела за специални колекции на Университета Сейнт Андрюс.

Д-р Хил подхожда практично към проучването на хилядите исторически книги в колекцията им.

"Най-важното беше да намерим устойчив, преносим инструмент, който да ни каже дали една книга е отровна или не", обяснява тя.

Д-р Хил изключва възможността за използване на рентгенова технология поради крехкостта на книгите и се обръща към геологическия факултет. Те разполагат със спектрометър - устройство, което измерва разпределението на различни дължини на светлината, използвано за откриване на минерали в скали.

"Минералите и пигментите са много сходни - казва д-р Хил, - затова взех назаем уреда и започнах да търся изумрудено зелено в книгите".

След като изследва стотици книги, тя осъзнава, че е на прага на пробив:

"Забелязах отличителен модел при токсичните книги. Беше моментът на "Еврика!". Разбрах, че това е нещо, което никой досега не е откривал".

Следващата задача е да се консултира с физическия факултет, за да създадат собствен прототип.

Д-р Греъм Брус, старши мениджър на изследователската лаборатория, обяснява как работи устройството:

"То озарява книгата със светлина и измерва количеството отразена светлина", казва той.

"Използва зелена светлина (видима) и инфрачервена (невидима за човешкото око). Зелената светлина проблясва, когато няма следи от арсен, а червената - когато има пигменти".

Новото тестово устройство е по-малко и значително по-евтино за производство и използване в сравнение с пълен спектрометър.

То вече е използвано за преглед на хиляди книги в колекциите на Сейнт Андрюс и в Националната библиотека на Шотландия, а екипът се надява да сподели опита си с други институции по света.

"Ние имаме късмет, че като голяма институция разполагаме със скъпа техника, за да изследваме потенциално токсични книги от XIX век", казва д-р Джесика Бърдж, заместник-директор на библиотеките и музеите в Сейнт Андрюс.

"Но други институции с големи колекции може да нямат такива ресурси, затова искахме да създадем нещо достъпно и лесно. Не е нужно да си специалист по консервация или анализ - резултатът е моментален".

Според изследователите това е проблем, който няма да изчезне. Напротив - отровните книги ще стават все по-опасни с времето, когато започнат да се разпадат.

Идентифицирането им означава, че могат да се съхраняват безопасно и да бъдат използвани контролирано и с предпазни мерки - например носене на ръкавици.

"Това ще остане актуален проблем", потвърждава д-р Бърдж.

"Но мисля, че най-големият проблем в момента е, че всяка книга със зелена корица от XIX век автоматично се ограничава, просто защото не се знае дали е опасна".

"А като библиотеки и музеи, това не е нашата мисия. Искаме хората да могат да използват книгите и да възстановим достъпа до колекциите, вместо да го ограничаваме".

Дир.бг