Според американски екип от експерти над 35 000 украински деца все още са в неизвестност и се смята, че се намират в Русия или в окупирани от Русия територии, а семействата им твърдят, че са принудени да предприемат отчаяни и рисковани мерки, за да се опитат да ги спасят.
Когато руските сили започват инвазията си през февруари 2022 г., децата са отвлечени от домове за деца, от бойното поле след смъртта на родителите им или под принуда директно от семействата им.
Русия отхвърли исканията за връщане на децата, като официално лице обвини Украйна, че по време на преговорите за прекратяване на огъня в Турция този месец е “организирала шоу на тема изгубени деца“.
В разговор с The Guardian една от майките описва драматичното спасяване на двамата си сина тийнейджъри, които са били държани в лагер в Русия в продължение на почти шест месеца.
След като руските сили окупираха родния град на Наталия, Херсон, на източната граница на Украйна, през септември 2022 г., съсед я посъветва да изпрати синовете си в детски лагер в Анапа, морски курортен град в Русия.
“21-дневното пътуване беше безплатно и те трябваше да се върнат в Херсон. Момчетата също искаха да отидат, но беше голяма грешка от моя страна да им позволя“, казва споделя Наталия.
В края на 2022 г. украинските сили освободиха града, но децата ѝ се намираха в лагер от другата страна на фронтовата линия и Русия не им позволи да се върнат у дома.
“Властите на лагера отказаха да позволят на децата да си тръгнат без моето физическо присъствие“, казва Наталия.
Все пак, с помощта на украинска организация, Наталия получава паспорт и украински документи за самоличност за децата си. След това тя пътува сама през границата до руския град Анапа на северния бряг на Черно море, като преминава през множество гранични пунктове, където трябва да обяснява на руските войници защо е в страната.
Пътува в продължение на шест дни, в условията на обстрел, преди най-накрая да се събере с децата си през февруари 2023 г. “Дори не можете да си представите моите емоции, защото децата ми са всичко, което имам“, казва тя.
По данни на украинската организация “Върнете децата“ досега само 1366 деца са били върнати или са избягали обратно в Украйна. Екип от експерти в Йейлския университет изчисли, че в Русия и окупираните от нея територии може да се намират до 35 000 деца.
Опасенията са, че много от тях са били взети от руските сили и изпратени във военни лагери или приемни семейства, или дори са били осиновени от руски семейства.
Чрез задълбочено проучване на руски бази данни, официални документи, семейни връзки и дори сателитни снимки на руски обекти, официални сгради и други източници, екипът от Йейл успява да установи самоличността на хиляди деца.
“Това вероятно е най-голямото отвличане на деца по време на война след Втората световна война - сравнимо с германизацията на полските деца от нацистите”, споделя Натаниъл Реймънд, изпълнителен директор на Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейл, която разследва отвличанията.
Свидетелствата на наскоро спасени деца разкриват, че в лагерите те са били военно обучавани, а също така са и били наказвани, че говорят украински. “Трябваше да пеем руския химн и да рисуваме трикольора“, казва едно от спасените деветгодишни деца.
Децата също така са убеждавани, че родителите им ще бъдат подложени на последствия, ако не се подчинят, разказва Дария Касянова, председател на Украинската мрежа за правата на детето, която води кампания за репатриране на отвлечените деца.
Насилственото депортиране и отвличане на украински деца не е нещо ново, казват активисти и изследователи. Касянова казва, че е била свидетел на подобни отвличания и депортации по време на руската инвазия на Кримския полуостров през 2014 г. Тогава тя работи за евакуирането на повече от 40 000 души от Донецк и Луганск, включително 12 000 деца.
“Дъщеря ми тогава беше на 11 години, а някои от нейните приятели, които останаха, бяха изпратени във военни лагери в Русия“, казва Касянова.
Активистите се опасяват, че много от децата ще изчезнат в системата за осиновяване на Русия, където наскоро бяха променени законите, за да се позволи на украински деца да бъдат осиновявани и отглеждани от руски граждани.
"Понякога има случаи, когато единият родител е на украинска територия, а другият е в окупация с детето. И ако този родител умре или бъде арестуван, тогава детето остава само и рискува да попадне в дом за сираци. И ако това се случи, на практика е невъзможно детето да бъде върнато. То ще бъде изгубено", казва Касянова.
Натаниъл Реймънд казва, че именно затова изследванията на отвличанията са толкова важни, за д може да се документира, че тези деца са били насилствено депортирани.
“Да вземеш дете от една етническа или национална група и да го направиш част от друга етническа или национална група - това е военно престъпление“, казва той.
Международният наказателен съд е съгласен с това и през март 2023 г. издава заповеди за арест срещу руския президент Владимир Путин и неговия комисар по правата на детето Мария Лвова-Белова за “военното престъпление“ незаконна депортация на украински деца.
Връщането на децата остава ключово искане на Украйна при евентуални мирни преговори. Ксения, специалист по евакуация в украинската благотворителна организация “Помощ за напускане“, казва: "Обсъждаме територии - а нашите хора, нашите деца също са нашите територии. Как можем да се откажем от тях? Това са нашите деца, те са украинци и трябва да бъдат върнати [у дома]. Русия няма никакво право върху тях", казва тя.
Експертът Натаниъл Раймънд е на мнение, че децата се използват като разменна монета в преговорите. "Когато руснаците започнаха, те си мислеха, че бързо ще победят, затова тази програма беше разгърната не за да вземат тези деца и да ги задържат, а за да могат да русифицират Украйна. Но тъй като нещата започнаха бързо да се влошават, те трябваше да преместят пропагандата си от фазата на укриване на отговорност към използването на тези деца като заложници, които да бъдат използвани в преговорите“.
Днес.бг
Коментари
Анонимен
Мръсни боклуци,и те ще свършат като Хитлер
Анонимен
Събират си еничари.
Анонимен
„Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ е политически памфлет на Георги Раковски, издаден през 1861 г.
Аз на Раковски, който е бил свидетел на тези събития ли ще вярвам или на двама сбъркани пропутински еничари? Реторичен въпрос.
Анонимен
Пак казвам. Сигурен съм, че си чел само заглавието на памфлета във фейсбук, защото ако прочетеш цялото му съдържание със сигурно би разбрал смисълът му. Е може и да не го разбереш.