Париж отдаде почит на световноизвестните творци Кристо и Жан-Клод, като преименува площад в сърцето на града на тяхно име. С единодушно решение на кмета на Париж Ан Идалго и Общинския съвет, пространството около статуята на Анри IV вече официално носи името "Площад Пон Ньоф - Христо и Жан-Клод" (Place du Pont Neuf - Christo et Jeanne-Claude).
Решението е символично - именно в Париж през 1958 г. се срещат Кристо Явашев и Жан-Клод де Гийебон, а градът става отправна точка за тяхното дългогодишно артистично партньорство.
Изборът на мястото не е случаен. През 1985 г. Христо и Жан-Клод осъществяват един от най-мащабните и запомнящи се проекти в кариерата си - "Опакованият Пон Ньоф" (The Pont Neuf Wrapped). Тогава те покриват целия мост с 41 800 квадратни метра златисто-пясъчен плат, превръщайки го във временна скулптура, която привлича милиони посетители и оставя незаличима следа в културната история на града.
"Благодарим за признанието към тяхното наследство", гласи официалното съобщение, разпространено след решението.
Още Преобразяват най-стария мост над Сена в почит към Кристо и Жан-Клод
МОСТОВЕ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА
Преобразяват най-стария мост над Сена в почит към Кристо и Жан-Клод
През 2021 г. творчеството на двойката отново привлече вниманието на света, когато посмъртно бе реализиран проектът им за опаковане на Триумфалната арка - едно от най-запомнящите се художествени събития във френската столица.
С преименуването на площада, Париж отново засвидетелства уважението си към двамата творци, променили начина, по който светът възприема изкуството в общественото пространство.
Дир.бг
Коментари
Анонимен
Тъпичък съм и питам-какво е "творческото" да похабиш декари чаршафи,какво са създали с ръцете си ,останало за поколенията,защото чаршафите вече са изгорени?
Анонимен
Адекватна самооценка - "Тъпичък съм и питам-...". Излишно е да ти обясняват. Няма да разбереш.
до "тъпичкия"
не си тъпичък, просто не разбираш този вид изкуство. един творчески акт може да е и ефимерен и пак да има висока художествена и естетическа стойност. някога, някъде нещо се е случило и е приключило, от събитието може в материален аспект нищо да не е останало, но очевидците и съвременниците ако са живи ще знаят и помнят какво е било и ще пазят в себе си духът на дадена историческа епоха.