Днес, когато поръсвате обилно кетчуп върху прекалено сухи картофи, е малко вероятно това да е с цел да лекувате някакви неразположения. Освен ако не е за да си доставите удоволствие и да си набавите захар.
Но това не винаги е било така. Кетчупът крие малко позната история. Преди да се озове в чинията ви, известният сос на основата на домати всъщност е бил... лекарство. И както ще видите, през XIX век хората са имали много въображение и малко научни познания, пише порталът Slate.
Нека се върнем малко назад. През XVIII век британските моряци донасят от Ориента ферментирал сос, който им се струва толкова странен, колкото и вкусен: кетсиап. Тази смес на основата на рибена саламура, стриди, подправки и соя няма почти нищо общо с днешния червен сос... и дори не съдържа домати.
И все пак, именно тази странна смес се превръща в кетчупа, който познаваме днес. Само след лека промяна, при която екзотичните съставки са заменени с местни продукти, начело с шалот и гъби. Сосът си живее тихо и спокойно до началото на XIX век, когато се добавя... домат. Еврика!
Дотук всичко е наред, ще кажете вие. Но през 1830 г. всичко се обърква. Американският лекар д-р Джон Кук Бенет вижда в последната версия на соса медицинско приложение. Защо? Защото този председател на медицинския факултет на университета Уилоуби в Охайо е убеден в лечебните свойства на домата, който счита за изключително ефективен срещу жълтеница, храносмилателни проблеми, лошо храносмилане и... диария.
Д-р Джон Кук Бенет би могъл просто да препоръча да се ядат домати. Но това би било прекалено просто. Вместо това той предпочита да концентрира техните ползи в по-практична форма: хапчета на базата на кетчуп.
През 1834 г. кетчуп хапчетата се появяват на щандовете на американските аптекари. За нула време конкурентите пускат на пазара други версии на тези малки хапчета, стигайки дотам, че твърдят, че те облекчават ревматизма и излекуват грипа. Една красива комбинация от лъжи?
При по-внимателно разглеждане, доматът наистина има предимства. Например, наличието на ликопен, антиоксидант, има ползи за организма... Но освен преувеличаването на лечебните му свойства, това е почти всичко!
А ако погледнем конкретно кетчупа, наличието на ликопен е почти незначително (за разлика от захарта, която преобладава в съвременните индустриални версии). Тъй като терапевтичната му употреба е нулева, медицинската мода постепенно отминава, преди да бъде напълно изоставена.
Трябва да се чака до 1876 г., за да видим кетчупа да се завръща с пълна сила. Вече не като лекарство срещу диария, а като хранителен сос.
Хенри Джон Хайнц, който основава известната едноименна компания за производство на храни, усъвършенства рецептата, като добавя голяма доза захар, което не само омекотява вкуса, но и помага за по-доброто съхранение на соса.
Тази преработена версия му носи световен успех, като достига Европа през 1886 г., първо в Лондон, а след това... през 1944 г. в Париж, в куфарите на американските войници.
Историята на кетчупа далеч не е единичен случай. По-лошото е, че има продукти, които консумираме днес, с още по-невероятни истории.
Сигурно знаете историята на Coca-Cola, която някога се е продавала като стимулант за мозъка, лекарство срещу мигрена. Един вид тоник... който действал наистина добре! И не без причина, тъй като до началото на XXвек съдържал кокаин.
По-малко известна е историята на 7Up. Тази газирана напитка се е наричала при пускането си на пазара през 1929 г. „Bib-Label Lithiated Lemon-Lime Soda”.
Името е прекалено дълго и, за да бъдем кратки, означава, че съдържа литиеви цитрати. Защо? Защото тогава те се считали за стабилизатор на настроението, използван в психиатрията.
Това е било достатъчно, за да се продава напитката като чудодейно лекарство за лека депресия. Докато литият не е бил окончателно премахнат през 1950 г., когато здравните власти започнали да регулират употребата на психоактивни вещества.
БГНЕС
Коментари
Добави коментар