Приложенията ѝ правят революция в живота ни, но това, което описва, остава загадка: интерпретацията на квантовата теория все още разделя физиците сто години след нейното формулиране, предаде АФП, като цитира проучване, публикувано в изданието "Нейчър".

Всичко започва в началото на 20. век, когато учените констатират, че класическите принципи на физиката не се прилагат на атомно ниво.

Фотоните или електроните могат се държат едновременно и като частици, и като вълни. Те могат да се намират едновременно на различни места и да имат различни скорости или нива на енергия.

През 1925 г. австриецът Ервин Шрьодингер и германецът Вернер Хайзенберг разработват паралелно набор от сложни математически инструменти, които описват квантовата система и нейното развитие благодарение на вероятностите. Тази т.нар. „вълнова функция” позволява да се прогнозират резултатите от измервания, извършени върху частица.

Лазери, LED лампи, транзистори в мобилните ни телефони - ежедневието ни е пълно с изобретения, които се основават на тези изчисления.

Резултатите от широко проучване на списание "Нейчър" обаче показват "поразителна липса на консенсус" относно това, което квантовата теория "наистина казва за реалността", отбелязва АФП.

Повече от една трета (36%) от анкетираните физици предпочитат т.нар. "копенхагенска интерпретация", според която квантовият обект се установява в едно конкретно състояние едва когато се измери. Това се описва като "срив" на вълновата му функция. Най-известната илюстрация на тази идея е котката на Шрьодингер, която остава едновременно жива и мъртва в кутия, докато някой не погледне вътре.

Това е "най-простата интерпретация, която имаме", обобщава Десио Краузе от Федералния университет в Рио де Жанейро в проучването, проведено от "Нейчър". Въпреки проблемите на тази концепция (тя не обяснява защо измерването има подобен ефест) алтернативите "представят други проблеми, които за мен са по-лоши“, смята Краузе.

Други подходи обаче също се подкрепят от значителен брой изследователи. Например интерпретацията за многото светове (15%), според която вълновата функция не се срива, а се разклонява в толкова вселени, колкото са възможните резултати. Когато наблюдател извършва измерване, той получава резултат в определен свят, а това предполага съществуването на паралелни вселени, които не могат да комуникират помежду си.

“Това изисква радикално преосмисляне на нашите интуитивни представи за света, но е точно това, което би трябвало да очакваме от една фундаментална теория за реалността", казва Шон Карол от американския университет „Джонс Хопкинс“.

Има ли граница между квантовия и класическия свят, където законите на физиката биха се променили рязко? Научната общност е разделена и по този въпрос, като 45 на сто от анкетираните физици отговарят с „да“, а същият процент – с „не“. Само 24% са уверени, че предпочитаната от тях интерпретация е правилна, а 75% смятат, че един ден тя ще бъде заменена от по-пълна теория. 

Дарик