От Брюксел препоръчват освобождаване на спрените пари по ЕС-фондовете
Проектодоклад на бюджетната комисия на Европарламента (ЕП) подкрепя възстановяването на спрените плащания за България при гаранции за ефективното им усвояване, съобщи днес БНР. В доклада, обаче, не са спестени унищожителни констатации за недостатъчен административен капацитет и проблем с обществените поръчки в България. В доклад, който не е правен за никоя досегашна страна членка, заместник-председателят на бюджетната комисия в ЕП Нийлс Лундрген отчита резултатите от проверките на евродепутати в проблемите звена на европрограмите у нас в края на септември. Липсата на достатъчно подготвени кадри, които да работят с еврофондовете в България, е най-характерният проблем на страната, пише представителят на ЕП. Той посочва още, че приетите закони в тази област трябва да се прилагат стриктно, а корупцията по върховете да се преследва и наказва най-строго с конфискация на доходи и имущество. Като най-проблемна област Лундгрен посочва обществените поръчки. Според него там е и най-сериозният риск от корупция и конфликти на интереси. Недостатъчният брой специалисти, липсата на опитни и подготвени професионалисти изглежда е ендемичен проблем. Усилията трябва да се фокусират върху ключови проекти, по-доброто планиране на дейностите по тях и ефективната им реализация, е записано в доклада на шведския евродепутат, като е изразена и подкрепа за поисканата от вицепремиера Меглена Плугчиева допълнителна помощ от Европейската комисия и държавите-членки. За самата Плугчиева Лундгрен пише, че е натоварена с големи отговорности и очаквания, но не са й дадени всички средства и политическа власт да осъществи успешно важната си мисия. В проекто-документа има и констатация, че кратките срокове за работа по проектите създават проблем за възложителя, както и препоръка към ЕК да изяснява по-добре процедурите и сроковете и да следи отблизо прилагането на различните планове за действие у нас. Лундгрен изразява съгласие с ЕК за необходимостта от фундаментална реформа на структурите управляващи еврофондовете в България и декларира подкрепа за целта на страната да й бъдат възстановени спрените плащания, при гаранции за тяхното ефективно усвояване. Двата документа са с препоръчителен характер и ще бъдат обсъждани в европарламента идната сряда в присъствието на Плугчиева. Възможно е окончателният доклад да придобие по-компромисен тон заради твърденията на българското правителство, че в предизборната и за ЕП година доминиращата група на десницата се опитва да препъне българските социалисти и либерали. /БГНЕС
194
2
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
k'\l;
А каде е Бате Бойко да се скара на Брюксел че не разбират
истината не от БНР
Бюджетната комисия към Европейския парламент настоява Европейската комисия да участва в текущия контрол на изпълнението на проектите с еврофинансиране в България. Това е нещо, което досега не е правено в нито една държава от ЕС. Предложението е записано в проектодоклада на парламентарната комисия за усвояването на еврофондовете в България. Мотивът е, че правителството в София не наказва изпълнителите при забавяне на проектите.
Представител на Европейската комисия уточни, че наказателни клаузи има във всички договори и от българските власти зависи дали ще ги прилагат. Пример за това са финансираните от ИСПА автомагистрала "Люлин" и пречиствателната станция за питейни води в Пазарджик. И двата проекта закъсняват с повече от година, без от изпълнителите да се търси сметка въпреки клаузите в договорите.
Като основен проблем парламентарният доклад изтъква качеството на обществените поръчки в България. Според комисията от Страсбург процедурите позволяват конфликт на интереси, манипулации в полза на определени фирми и корупция. Евродепутатите изразяват съмнения и за възможностите на вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева, която според тях е натоварена с твърде сериозни отговорности и задачи, но няма средства и политическа власт за изпълнението им. Документът отчита и липса на административен капацитет, който да управлява, изпълнява и контролира европейските проекти.
Парламентарната комисия, която посети България преди месец, препоръчва на властите да развиват по-малко проекти, но на по-голяма стойност, за да може по-лесно да се следи за изпълнението и сроковете.
Докладът отчита подобряване на сътрудничеството на София с ОЛАФ и подчертава, че новият закон за конфликт на интереси трябва да се прилага твърдо. Крайният вариант на доклада ще бъде представен в Брюксел на 4 ноември. Документът има единствено препоръчителна стойност за Европейската комисия.
По сигнал от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) прокуратурата разследва две нови афери общо за над 5 млн. евро по САПАРД с германска връзка, съобщиха от държавното обвинение в четвъртък. Същия ден източници на "Дневник" в Брюксел съобщиха, че одиторите на Европейската комисия не са приели първите оценки за съответствие по две от оперативните програми, а тъй като причината е в слабото одитно звено в Министерството на финансите, под въпрос са поставени и останалите пет.