Етиопия официално откри най-голямата водноелектрическа централа в Африка във вторник - проект, който ще осигури енергия за милиони етиопци, но същевременно ще задълбочи напрежението с Египет надолу по течението на Нил, което разклаща стабилността в региона.

Страната, която е втората по население в Африка с над 120 милиона души, разглежда построяването на Голямата етиопска ренесансова язовирна стена на приток на река Нил като ключов елемент за своите икономически амбиции. Мощността на язовира постепенно нараства от 2022 г., когато беше включена първата турбина, и във вторник достигна максималния си капацитет от 5150 мегавата. Това поставя обекта сред 20-те най-големи водноелектрически централи в света - приблизително една четвърт от мощността на китайския язовир "Трите клисури", предаде "Ройтерс".

На церемония във вторник в района на Губа етиопски изтребител прелетя ниско над мъглата от бялата вода на язовира, която пада от 170 метра височина. Под гигантско етиопско знаме премиерът Аби Ахмед се обърна към десетки официални гости, сред които президентите на Сомалия, Джибути и Кения.

"Към нашите братя (в Судан и Египет): Етиопия изгради язовира, за да просперира, да електрифицира целия регион и да промени историята на чернокожите. Абсолютно не е, за да навреди на своите братя", заяви Аби. Той подчерта, че страната ще използва произведената енергия, за да подобри достъпа на етиопците до електричество и да изнася излишъка в региона.

Язовирът вече е заел територия, по-голяма от Голям Лондон, като според правителството това ще осигури постоянни водни ресурси за напояване надолу по течението и ще помогне за ограничаване на наводненията и сушите.

Опасения от суша

Съседите на Етиопия по течението следят проекта със страх още от началото на строежа през 2011 г. Египет, който изгради собствения си Асуански язовир на Нил през 60-те години, се опасява, че ГЕРД може да намали водоснабдяването му в периоди на суша и да отвори пътя за строеж на нови язовири нагоре по реката.

Кайро яростно се противопоставя на проекта от самото начало, твърдейки, че той нарушава споразумения за водите, датиращи от колониалната епоха, и представлява екзистенциална заплаха. Египет, с население от около 108 милиона души, разчита на Нил за около 90% от питейната си вода.

"Египет ще продължи внимателно да наблюдава развитието по Синия Нил и ще упражнява правото си да предприеме всички подходящи мерки, за да защити интересите на египетския народ", заяви говорителят на външното министерство Тамим Халаф пред Ройтерс.

Въпреки че Египет не е предприел директни действия срещу Етиопия, през последните години се сближи с нейните регионални съперници, особено Еритрея. Междувременно Судан се присъедини към исканията на Египет за правно обвързващи споразумения относно запълването и експлоатацията на язовира, но може да извлече и ползи от по-добро управление на наводненията и достъп до евтина енергия.

"Не е заплаха"

През 2020 г. Етиопия започна поетапно запълване на язовира, като уверява, че това няма да навреди съществено на страните надолу по течението. Независими проучвания показват, че досега не са регистрирани сериозни смущения в потока - отчасти благодарение на благоприятните валежи и внимателното пълнене на водоема през влажните сезони в рамките на пет години.

В самата Етиопия, където в последните години избухнаха вътрешни въоръжени конфликти по етническа линия, язовирът се превърна в символ на национална гордост, казва изследователката по водни въпроси Мекделавит Месай от Международния университет във Флорида. "Той е знаме, под което да се обединим, и показва какво можем да постигнем, когато сме заедно", допълни тя.

Финансирането на проекта е осигурено почти изцяло от самата Етиопия: централната банка покри 91% от разходите, а останалите 9% - чрез облигации и дарения от гражданите, без чуждестранна помощ.

За местните хора ползите вече са осезаеми. "Вече имаме хладилници. Пием студена вода. Използваме електричество за всичко", казва фермерът Султан Абдулахи Хасан, който живее близо до язовира.

Допълнителната енергия ще стимулира и развиващата се индустрия за добив на биткойни в страната, но за много села достъпът до електричество ще остане ограничен заради изостаналата преносна мрежа. Докато в градовете електрификацията е достигнала 94% през 2022 г., едва 55% от общото население на страната имат ток, сочат данни на Световната банка.

Дир.бг